Анатолийски езици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м Бот: Козметични промени
 
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
'''Анатоли́йските езици''' са група [[индоевропейски езици]] (известни също така под името „'''хето-лувийски езици'''“). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
'''Анатоли́йските езици''' са група [[индоевропейски езици]] (известни също така под името „'''хето-лувийски езици'''“). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.


Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те.
Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те.

Текуща версия към 09:37, 1 декември 2018

Анатоли́йските езици са група индоевропейски езици (известни също така под името „хето-лувийски езици“). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.

Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.

Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.

Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]