Астероиден пояс: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:InnerSolarSystem-en.png|мини|230px|Главния астероиден пояс (в бяло) между орбитите на [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]]]] |
||
'''Астероидният пояс''' е област в [[Слънчева система|Слънчевата система]], простираща се най-общо между орбитите на [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. За нея е характерна най-голямата концентрация на [[астероид]]и. Поясът бива наричан още '''основен пояс''', за да се разграничи от области с множество [[малка планета|малки планети]], като [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] например. |
'''Астероидният пояс''' е област в [[Слънчева система|Слънчевата система]], простираща се най-общо между орбитите на [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. За нея е характерна най-голямата концентрация на [[астероид]]и. Поясът бива наричан още '''основен пояс''', за да се разграничи от области с множество [[малка планета|малки планети]], като [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] например. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Счита се, че [[планета|планетите]] в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването |
Счита се, че [[планета|планетите]] в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването ѝ чрез „[[кондензация]]“ на материал от първичната [[слънчева мъглявина]] в [[протопланета|протопланети]]. Впоследствие голяма част от протопланетите са се сблъскали и формирали значително по-големи тела, като например съвременните [[земеподобна планета|земеподобни планети]] и ядрата на [[газов гигант|газовите гиганти]]. |
||
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероидният пояс е остатък от планетата [[Фаетон (хипотетична планета)|Фаетон]], която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система. |
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероидният пояс е остатък от планетата [[Фаетон (хипотетична планета)|Фаетон]], която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система. |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от [[научна фантастика|научнофантастичните]] произведения), че астероидният пояс е „гъсто населен“ с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем. |
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от [[научна фантастика|научнофантастичните]] произведения), че астероидният пояс е „гъсто населен“ с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем. |
||
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 [[километър|km]]. Най-големият известен е [[1 Церера|Церера]], чийто [[диаметър]] е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2, |
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 [[километър|km]]. Най-големият известен е [[1 Церера|Церера]], чийто [[диаметър]] е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3×10<sup>21</sup> килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), т.е. е по-малка от тази на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. |
||
Астероидният пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, с чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта на сблъсъка могат да се наблюдават следните случаи: а) при сблъсък с висока скорост единият или и двата могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки [[астероидно семейство]]); б) при умерена скорост двата астероида се отблъскват и могат да променят траекторията си; в) при сблъсък с ниска скорост, когато кинетичната енергия е малка, се задейства гравитацията помежду им и те могат да се слеят в нов, по-голям астероид. |
Астероидният пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, с чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта на сблъсъка могат да се наблюдават следните случаи: а) при сблъсък с висока скорост единият или и двата могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки [[астероидно семейство]]); б) при умерена скорост двата астероида се отблъскват и могат да променят траекторията си; в) при сблъсък с ниска скорост, когато кинетичната енергия е малка, се задейства гравитацията помежду им и те могат да се слеят в нов, по-голям астероид. |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*{{икона|bg}} [http://astrocalendar.50webs.com/asteroid.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди.] |
* {{икона|bg}} [http://astrocalendar.50webs.com/asteroid.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди.] |
||
{{Малки планети}} |
{{Малки планети}} |
||
{{Слънчева система}} |
{{Слънчева система}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Слънчева система]] |
[[Категория:Слънчева система]] |
||
[[Категория:Астероидни групи и семейства]] |
[[Категория:Астероидни групи и семейства]] |
||
⚫ |
Версия от 06:42, 2 декември 2018
Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер. За нея е характерна най-голямата концентрация на астероиди. Поясът бива наричан още основен пояс, за да се разграничи от области с множество малки планети, като пояса на Кайпер например.
Произход
Счита се, че планетите в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването ѝ чрез „кондензация“ на материал от първичната слънчева мъглявина в протопланети. Впоследствие голяма част от протопланетите са се сблъскали и формирали значително по-големи тела, като например съвременните земеподобни планети и ядрата на газовите гиганти.
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероидният пояс е остатък от планетата Фаетон, която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за пояса на Кайпер се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система.
Условията в астероидния пояс
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от научнофантастичните произведения), че астероидният пояс е „гъсто населен“ с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем.
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 km. Най-големият известен е Церера, чийто диаметър е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3×1021 килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), т.е. е по-малка от тази на Плутон.
Астероидният пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, с чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта на сблъсъка могат да се наблюдават следните случаи: а) при сблъсък с висока скорост единият или и двата могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки астероидно семейство); б) при умерена скорост двата астероида се отблъскват и могат да променят траекторията си; в) при сблъсък с ниска скорост, когато кинетичната енергия е малка, се задейства гравитацията помежду им и те могат да се слеят в нов, по-голям астероид.
Поради огромните разстояния между астероидите в пояса не съществува опасност за сблъсък с космически апарати, преминаващи през него. От друга страна, апарати, чиято мисия е изследване на астероиди, трябва внимателно да се насочат към целта си, за да я открият.
Астероидният пояс в киното
- Филмът на Стенли Кубрик от 1968 г. „2001: Космическа одисея“ се отличава с изключително точното си научно представяне на Слънчевата система, както и на астероидния пояс. Космическият кораб Дискавъри, преминавайки през астероидния пояс, се сближава само с един-единствен астероид, и то на хиляди километри.
Вижте също
Външни препратки
|
|