Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии
м интервал |
м интервал |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| награди = }} {{Личност/Политик |
| награди = }} {{Личност/Политик |
||
| категория = учител |
| категория = учител |
||
| партия = |
| партия = |
||
| убеждения = |
| убеждения = |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
Окръжен управител в [[Лозенград]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал (1880). |
Окръжен управител в [[Лозенград]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал (1880). |
||
Привърженик на [[Либералната партия]]. Народен представител (1886-1887). |
Привърженик на [[Либералната партия]]. Народен представител (1886-1887). |
||
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906). |
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906). |
||
Версия от 16:40, 3 декември 2018
Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).
| Атанас Узунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.
Биография
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865-1871).
Завръща се в България и работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.
За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложанеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).
Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877-1878).
Окръжен управител в Лозенград (1878), служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал (1880).
Привърженик на Либералната партия. Народен представител (1886-1887).
След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904-1906).
Съчинения
- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.
Литература
- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.