Балто-фински езици: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
м интервал |
||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
''Сравнение на някои общи понятия'' |
''Сравнение на някои общи понятия'' |
||
{| class="prettytable" |
{| class="prettytable" |
||
|-bgcolor='#COFOFO' |
|-bgcolor='#COFOFO' |
||
!български |
!български |
||
Версия от 17:46, 3 декември 2018
| Фински езици Балто-фински езици | |
 | |
| Разпространение | Северна Европа |
|---|---|
| Говорени от | над 7 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Фински езици в Общомедия | |
Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често се приема, че те са седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.[1] Някои съвременни източници[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).
Вътрешна класификация
Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:
- северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
- южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.
Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.
Обща характеристика
Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.
Фонетика и фонология
- Ударението е на първата сричка.
- Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
- Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.[3]
- Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.
Морфология
- Липса на граматически род.
- Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
| фински | карелски | вепски | ижорски | вотски | естонски | ливонски |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 15 | 12–13 | 17–18 | 13–14 | 14 | 14 | 8 |
- Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
- Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).
Синтаксис
- Базов словоред: SVO (подлог – сказуемо – допълнение).
- Изразяване на отрицанието с помощта на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).
Речников състав
- Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.
Сравнение на някои общи понятия
| български | фински | карелски | вепски | ижорски | вотски | естонски | ливонски |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъж | mies | mies | mužik | meez | meez | mees | mìez |
| майка | äiti | emä | mam | emä | emä | ema | jemà |
| аз | minä | mie | minä | miä | miä | mina/ma | ma |
| той/тя/то | hän | heän | hän | hän | tämä | tema/ta | ta |
| казвам | sanoa | sanuo | sanuda | sannoa | sanoa | ütelda | ütl |
| книга | kirja | kirja | kirj | kirja | tširja | raamat | rōntəz |
| бял | valkoinen | valkoine | vauged | valkea | valkea | valge | vālda |
| камък | kivi | kivi | kivi | kivi | tšivi | kivi | kiuv |
Източници
- ↑ Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
- ↑ Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
- ↑ Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.