Бранко Ристич: Разлика между версии
поправка на мъртви линкове, допълнения в шаблона |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://archive.li/pQm6w „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“] // интервю на Светла Берова, в-к [[Монитор (вестник)|Монитор]], 2 май 2008 г.</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят" |
'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://archive.li/pQm6w „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“] // интервю на Светла Берова, в-к [[Монитор (вестник)|Монитор]], 2 май 2008 г.</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"/> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"/><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://archive.li/Kx00K „Бранко Ристич с молитва за Косово“] // в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]], 24 юни 2011 г.</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науката и изкуствата]] (БАНИ).<ref name="Литературен свят"/> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Бранко Ристич е роден на [[15 юни]]<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008" |
Бранко Ристич е роден на [[15 юни]]<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"/> [[1961]] година в село [[Велики Шилеговец]]. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в [[Крушевац]]. Литература и магистратура завършва във [[Филологически факултет (Скопски университет)|Филологическия факултет]] в [[Скопие]], а докторат — във Философския факултет в [[Нови Сад]].<ref name="Литературен свят"/> |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Бранко Ристич издава книгите с [[поезия]]: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.<ref name="Литературен свят">[http://literaturensviat.com/?p=48670 Бранко Ристич] // Литературен свят {{икона|bg}}</ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011" |
Бранко Ристич издава книгите с [[поезия]]: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.<ref name="Литературен свят">[http://literaturensviat.com/?p=48670 Бранко Ристич] // Литературен свят {{икона|bg}}</ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011"/> |
||
Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.<ref name="Литературен свят" |
Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.<ref name="Литературен свят"/> |
||
Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).<ref name="Литературен свят" |
Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).<ref name="Литературен свят"/> |
||
== Отличия == |
== Отличия == |
||
Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.<ref name="Литературен свят" |
Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.<ref name="Литературен свят"/> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 02:22, 4 декември 2018
Бранко Ристич Бранко Ристић | |
сръбски филолог | |
Роден | |
---|---|
Националност | Сърбия сърбин |
Учил в | Скопски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Прищински университет |
Проф. Бранко Ристич (Шаблон:Lang-sr) е сръбски учен, писател и българист. Професор е в Прищинския университет, който е преместен в Косовска Митровица и едновременно преподава в педагогическия факултет на Призренски университет, който е преместен в град Лепосавич (Северно Косово).[1] Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език.[2] Превел е голям брой български автори на сръбски - Никола Вапцаров, Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Слави Георгиев. Работи върху избрани творби на Йордан Йовков. Издал е и три книги разкази на Чудомир в превод на сръбски.[1][3] Член е на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).[2]
Биография
Бранко Ристич е роден на 15 юни[1] 1961 година в село Велики Шилеговец. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие, а докторат — във Философския факултет в Нови Сад.[2]
Библиография
Бранко Ристич издава книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.[2][3]
Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.[2]
Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).[2]
Отличия
Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.[2]