Венецианска република: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 6: Ред 6:
|местоположение = Repubblica di Venezia.png
|местоположение = Repubblica di Venezia.png
|местоположение-лег = Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море
|местоположение-лег = Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море
|основаване = 697
|основаване = 697
|абдикиране = 1797
|абдикиране = 1797
|столица = Венеция
|столица = Венеция
|най-голям град =
|най-голям град =
|език = [[Латински език|Латински]]
|език = [[Латински език|Латински]]
Ред 45: Ред 45:
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]].
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]].


Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските [[Хрисовул|хрисовули]]
Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските [[хрисовул]]и
за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.<ref>Страшимир Н. Лишев, Географията на [[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]] като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973</ref> 
за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.<ref>Страшимир Н. Лишев, Географията на [[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]] като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973</ref> 



Версия от 05:39, 5 декември 2018

Венецианска република
697 – 1797
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море
Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море
Континент
СтолицаВенеция
Официален езикЛатински
Неофициален езикВенециански
РелигияКатолицизъм
Форма на управлениеАристократична република
Държавен глава
Дож на Венеция
ИсторияСредновековие
Население
1 500 000 души
Предшественик
Византийска империя Византийска империя
Наследник
Първа френска република Първа френска република
Днес част от Италия
 Хърватия
 Черна гора
 Албания
 Гърция
 Кипър
Венецианска република в Общомедия

Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.[1] Известна е като „Светлейшата република“ и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.

История

Раждане на Републиката

Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – Градо, Хераклея, Маламоко и др.

След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучо Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „ипат“, чиито латински еквивалент е „дук“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла „дож“.

Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.

През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.

Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.

Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските хрисовули за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.[2] 

Разцвет на Републиката

Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.

Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в чийто състав влизат само записаните в Златната книга фамилии.

Залез

Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.

Източници

  1. https://www.britannica.com/place/Venice
  2. Страшимир Н. Лишев, Географията на Идриси като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973