Зако Хеския: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Режисьор |
{{Режисьор |
||
| име = Зако Хеския |
| име = Зако Хеския |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| обяснение = |
| обяснение = |
||
| рождено име = |
| рождено име = |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
* 1966 – ''[[Горещо пладне]]'', |
* 1966 – ''[[Горещо пладне]]'', |
||
* 1966 – ''[[Началото на една ваканция]]'', |
* 1966 – ''[[Началото на една ваканция]]'', |
||
* 1969 – ''[[Осмият]]'', |
* 1969 – ''[[Осмият]]'', |
||
* 1971 – ''[[Тримата от запаса]]'', |
* 1971 – ''[[Тримата от запаса]]'', |
||
* 1974 – ''[[Зарево над Драва]]'', |
* 1974 – ''[[Зарево над Драва]]'', |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Признание и награди == |
== Признание и награди == |
||
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „[[Златна роза]]“.<ref>[http://www.na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89 „Златна роза“ (1961—2002)]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/11886 In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006)], в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.</ref> |
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „[[Златна роза]]“.<ref>[http://www.na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89 „Златна роза“ (1961—2002)]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/11886 In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006)], в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.</ref> |
||
През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.<ref>[[Геновева Димитрова]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2247/roza.htm Златна роза'2002: Крехко стабилизиране], в-к „Култура“, бр. 39, 1 ноември 2002 г.</ref> |
През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.<ref>[[Геновева Димитрова]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2247/roza.htm Златна роза'2002: Крехко стабилизиране], в-к „Култура“, бр. 39, 1 ноември 2002 г.</ref> |
||
Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]]—II степен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=67387 „Малцина изпратиха Зако Хеския“], Darik News, запис с прощалните слова от [[Валери Петров]], [[Александър Грозев]], [[Георги Дюлгеров]] и [[Евгений Михайлов]]</ref> |
Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]]—II степен.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=67387 „Малцина изпратиха Зако Хеския“], Darik News, запис с прощалните слова от [[Валери Петров]], [[Александър Грозев]], [[Георги Дюлгеров]] и [[Евгений Михайлов]]</ref> |
||
Версия от 00:29, 9 декември 2018
| Зако Хеския | |
| Роден | 21 септември 1922 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кино-режисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“.
Филмография
Режисира филмите:
- 1966 – Горещо пладне,
- 1966 – Началото на една ваканция,
- 1969 – Осмият,
- 1971 – Тримата от запаса,
- 1974 – Зарево над Драва,
- 1977 – Бой последен, на който е и сценарист,
- 1979 – Сами сред вълци (сериал),
- 1981 – Йо-хо-хо,
- 1985 – Нощем с белите коне (сериал),
- 1989 – Без драскотина.
Признание и награди
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[1][2] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[3] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[4]
Източници
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002)
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.
- ↑ Геновева Димитрова, Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, в-к „Култура“, бр. 39, 1 ноември 2002 г.
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||