Злато от Толоза: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Elkost премести страница „Златото от Толоза“ като „Злато от Толоза
м интервал; козметични промени
Ред 8: Ред 8:


== Източници ==
== Източници ==
* [[Дион Касий]], 27, 90.
* [[Дион Касий]], 27, 90.
* [[Посидоний]], при [[Страбон]] 4, 13 (p207).
* [[Посидоний]], при [[Страбон]] 4, 13 (p207).
* [[Теодор Момзен]]: Römische Geschichte. Von der Schlacht von Pydna bis auf Sullas Tod. Weidman, 1861, S. 178 f.
* [[Теодор Момзен]]: Römische Geschichte. Von der Schlacht von Pydna bis auf Sullas Tod. Weidman, 1861, S. 178 f.
* [[Цицерон]], ''de natura deorum'' 3, 74.
* [[Цицерон]], ''de natura deorum'' 3, 74.
* [[Авъл Гелий]], ''Noctes Atticae'' 3, 9, 7.
* [[Авъл Гелий]], ''Noctes Atticae'' 3, 9, 7.


[[Категория:Келти]]
[[Категория:Келти]]

Версия от 03:04, 9 декември 2018

Златото от Толоза (Шаблон:Lang-la) е келтско златно съкровище.

Златото на Делфийския оракул е отвлечено от келтско племе от Толоза (днешна Тулуза) по време на Нашествието на келтите на Балканите (279 пр.н.е.). То е стояло до 106 пр.н.е. в келтско светилище на Аполон, докато римляните, след въстание, отново завладяват мястото и го открадват.

Римският консул Квинт Сервилий Цепион го открива и го изпраща в Масалия (днес Марсилия), където то не пристига, понеже той го присвоява. След завръщането му той е осъден за тази кражба и е пратен в изгнание.

Изразът aurum Tolosanum става за римляните синоним за „носещ нещастие предмет“.

Източници