Брансфийлд (пролив): Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bransfield-Strait.jpg|мини|Изглед към |
[[Файл:Bransfield-Strait.jpg|мини|Изглед към протока от билото на планината [[Тангра (планина)|Тангра]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]]; на хоризонта се вижда [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]]]] |
||
'''Протока Брансфийлд''' е разположен между [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] на север и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] на юг, като свързва море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]] на [[Тихия океан]] на запад с море [[Скотия (море)|Скотия]] на [[Атлантическия океан]] на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]]), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант [[Едуард Брансфийлд]] от [[Кралски флот|Кралския флот]] и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател [[Джеймс Уедъл]] в чест на своя откривател лейтенант [[Едуард Брансфийлд]].<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
||
⚫ | Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено |
||
⚫ | Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. <ref>Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.</ref> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{coord|display=title|63|05|00|N|59|02|00|W|}} |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 12: | Ред 16: | ||
{{reflist}} |
{{reflist}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:География на Антарктида]] |
||
[[Категория:Протоци]] |
[[Категория:Протоци]] |
Версия от 07:01, 10 декември 2018
Протока Брансфийлд е разположен между Южните Шетландски острови на север и Антарктическия полуостров на юг, като свързва море Белингсхаузен на Тихия океан на запад с море Скотия на Атлантическия океан на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от Южните Шетландски острови), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.
Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант Едуард Брансфийлд от Кралския флот и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател Джеймс Уедъл в чест на своя откривател лейтенант Едуард Брансфийлд.[1]
Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. [2]
На 23 ноември 2007, корабът „MS Explorer“ се удря в айсберг и потъва. Всички 154 пасажери са спасени.
Вижте също
Източници
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
- ↑ Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.