Константин Панайодов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lattaque73 (беседа | приноси) |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 7 април 1866 г. в град [[Велико Търново|Търново]]. През 1878 г. завършва Николаевската класическа гимназия, а през 1888 г. и право в Императорския Новорусийски университет в [[Одеса]]<ref>ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 225. ISSN 0204-8906.</ref>. В периода 1905 – 1908 година е министър на правосъдието<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X</ref>{{hrf|Ташев|1999|340}}. През 1920 г. става член на Националлибералната партия и участва в нейното ръководство. |
Роден е на 7 април 1866 г. в град [[Велико Търново|Търново]]. През 1878 г. завършва Николаевската класическа гимназия, а през 1888 г. и право в Императорския Новорусийски университет в [[Одеса]]<ref>ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 225. ISSN 0204-8906.</ref>. В периода 1905 – 1908 година е министър на правосъдието<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X</ref>{{hrf|Ташев|1999|340}}. През 1920 г. става член на Националлибералната партия и участва в нейното ръководство. |
||
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“. |
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“. |
||
Умира през 1944 г. |
Умира през 1944 г. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906. |
* ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906. |
||
*{{cite book | last = ТАШЕВ | first = Т. | year = 1999 | title = Министрите на България 1879 – 1999 | publisher = АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО | location = София | id = ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9| ref = harv}} |
* {{cite book | last = ТАШЕВ | first = Т. | year = 1999 | title = Министрите на България 1879 – 1999 | publisher = АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО | location = София | id = ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9| ref = harv}} |
||
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|34}} |
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|34}} |
||
Версия от 23:23, 10 декември 2018
| Константин Панайодов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Народен представител в: X ОНС XIII ОНС XVI ОНС XVIII ОНС | |
Константин Панчев Панайодов е български политик от Народнолибералната партия.
Биография
Роден е на 7 април 1866 г. в град Търново. През 1878 г. завършва Николаевската класическа гимназия, а през 1888 г. и право в Императорския Новорусийски университет в Одеса[1]. В периода 1905 – 1908 година е министър на правосъдието[2][3]. През 1920 г. става член на Националлибералната партия и участва в нейното ръководство.
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“.
Умира през 1944 г.
Трудове
- „За причините за договорите“ (1896)
- „Въведение в изучаване на търговското право“ (1898)
- „Зверствата на Радославовата партия в гр. Русе“ (1900)
- „Юридически статии“ (1901)
- „Съучастната режия на българските тютюни“ (1902)
Бележки
- ↑ ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 225. ISSN 0204-8906.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев 1999, с. 340.
Източници
- ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906.
- ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||