Кратко житие на Климент Охридски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Краткото житие на [[Климент Охридски]] (Охридска легенда)''' е много важен извор за делото на [[Кирил и Методий]]. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от [[охридска архиепископия (патриаршия)|охридския архиепископ]] [[Димитър Хоматиан]] (ок. 1165 - след 1234) вероятно на [[гръцки език|гръцки]], като малко след това житието е преведено на [[български език|български]]. Най-старият гръцки [[препис]] (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в [[Охрид]] и издаден от [[Виктор Григорович]] през 1847 г., а най-старият [[старобългарска литература|старобългарски текст]] е намерен от [[Йордан Иванов]] в ръкопис от 15 в. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и издаден от него през 1908 г. В Краткото житие Климент Охридски е описан така: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“.<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> |
'''Краткото житие на [[Климент Охридски]] (Охридска легенда)''' е много важен извор за делото на [[Кирил и Методий]]. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от [[охридска архиепископия (патриаршия)|охридския архиепископ]] [[Димитър Хоматиан]] (ок. 1165 - след 1234) вероятно на [[гръцки език|гръцки]], като малко след това житието е преведено на [[български език|български]]. Най-старият гръцки [[препис]] (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в [[Охрид]] и издаден от [[Виктор Григорович]] през 1847 г., а най-старият [[старобългарска литература|старобългарски текст]] е намерен от [[Йордан Иванов]] в ръкопис от 15 в. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и издаден от него през 1908 г. В Краткото житие Климент Охридски е описан така: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“.<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> |
||
Началото на подзаглавието на [[житие]]то представлява [[акростих]] на Димитър Хоматиан: Κλημεντα τιμω. ποιμεναρχης Βουλγαρων, Δημητριος, в старобългарския вариант: Климента чтьу пастирь бльгарскіи Димитрие / на новобълг.: В чест на Климент. Пастир български Димитър. |
Началото на подзаглавието на [[житие]]то представлява [[акростих]] на Димитър Хоматиан: Κλημεντα τιμω. ποιμεναρχης Βουλγαρων, Δημητριος, в старобългарския вариант: Климента чтьу пастирь бльгарскіи Димитрие / на новобълг.: В чест на Климент. Пастир български Димитър. |
||
За "Краткото житие на Климент Охридски" има много публикации на различни езици. |
За "Краткото житие на Климент Охридски" има много публикации на различни езици. |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Жития]] |
[[Категория:Жития]] |
||
[[Категория:Старобългарска литература]] |
[[Категория:Старобългарска литература]] |
||
Версия от 00:09, 11 декември 2018
Краткото житие на Климент Охридски (Охридска легенда) е много важен извор за делото на Кирил и Методий. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан (ок. 1165 - след 1234) вероятно на гръцки, като малко след това житието е преведено на български. Най-старият гръцки препис (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в Охрид и издаден от Виктор Григорович през 1847 г., а най-старият старобългарски текст е намерен от Йордан Иванов в ръкопис от 15 в. в Зографския манастир и издаден от него през 1908 г. В Краткото житие Климент Охридски е описан така: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“.[1]
Началото на подзаглавието на житието представлява акростих на Димитър Хоматиан: Κλημεντα τιμω. ποιμεναρχης Βουλγαρων, Δημητριος, в старобългарския вариант: Климента чтьу пастирь бльгарскіи Димитрие / на новобълг.: В чест на Климент. Пастир български Димитър.
За "Краткото житие на Климент Охридски" има много публикации на различни езици.
Литература
Статия на Емил Георгиев в: Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 457-460
Вижте също
Външни препратки
Бележки
- ↑ Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.
