Динчо Вретенаров: Разлика между версии

Динчо Вретенаров
	Динчо Вретенаров
български революционер
Роден	1886 г. Спатово, Османска империя
Починал	15 септември 1924 г. (38 г.) Препечене, България

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:04, 12 декември 2018

Динчо Петров Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.

Биография

Динчо Вретенаров е роден в Спатово, тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция.

Четник на име Дине Спатовали е заловен в 1897 година и към 1904 година е в Серския затвор.^[1]

След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.^[2] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда^[3]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето^[4] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров^[5].

След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма^[6].

Бележки

↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397
↑ Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.
↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551

[Делчев_392-1] Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.

[2] Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934

[3] Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397

[4] Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.

[5] Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.

[6] Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 ==Биография==
 [[File:Aleko Pasha IMRO cheta.jpg|мини|250п|Динчо Вретенаров, [[Александър Протогеров]], [[Алеко Василев]], [[Петър Костов|Петър Костов - Пашата]] и четници, 16 август 1924 година, Петрич]]
+Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция.
-Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. След 1919 година участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
+Четник на име Дине Спатовали е заловен в 1897 година и към 1904 година е в Серския затвор.<ref name="Делчев 392">{{cite book |title= Гоце Делчев: Спомени, документи, материали |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1978 |publisher= Наука и изкуство |location= София |isbn= |pages= 392 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
+След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
 След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предвождана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551</ref>.