Аграрно-промишлен комплекс: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 4x тире, 2x 6lokavica, 2x запетая, 2x нов ред, 2x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
м Добавяне на Категория:Селско стопанство на България, ползвайки HotCat |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Стопанска история на Народна република България]] |
[[Категория:Стопанска история на Народна република България]] |
||
[[Категория:Селско стопанство на България]] |
|||
Версия от 16:17, 12 декември 2018
Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и промишлено-аграрните комплекси (ПАК) са стопански организации в Народна република България.
Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на тоталитарния комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на Държавните стопански обединения в промишлеността.[1] Основен инициатор на идеята е секретарят на ЦК на БКП Иван Пръмов.[2] Тя е обсъждана от ръководството на Българската комунистическа партия през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.[1]
През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 Трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 Държавни земеделски стопанства са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27.4 хиляди хектара.[1]
От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.
През септември 1988 г. по предложение и инициатива на министърът на земеделието и горите Алекси Иванов и секретарят на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов , подкрепени от Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за което той издава докладна записка до Политбюро за преустройство на моделът на селското стопанство, в селското стопанство се въвежда акордната система на работа сроред която земеделската земя се дава срещу заплашане на наем на частни собственици които се задължават да изработят дадено количество продукция за единица време която система действа и съгласно наредбите на постанвление 35 от юни 1987 г. за частната стопанска инициатива и АПК със заповед на министърът на земеделието и горите Алекси Иванов от 29 септември 1988 г. се преобразуват от производствени единици в единици за внедряване на технологии на Научно-техническият прогрес и електронизацията, като за последната е създадено специално обединение АГРОХРАНСИСТЕМ.[3]
Бележки
- ↑ а б в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.
- ↑ Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.
- ↑ ЦДА, ЦДА. Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция – Предложение от Алекси Иванов – Министър на земеделието и горите до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на Тодор Живков – Генерален секретар на ЦК на БКП и Председтаел на Държавния съвет на НРБ и Васил Цанов – Секретар на ЦК на БКП. София, Централен държавен архив, 1988. с. , 1 – 40 , 103 – 110.