Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
Неговото име носят: |
Неговото име носят: |
||
* нос Смит ({{coord|62|52|S|62|18|W|}}), на североизточния бряг на остров Смит, в [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]]; |
* нос Смит ({{coord|62|52|S|62|18|W|}}), на североизточния бряг на остров [[Смит (остров, Антарктика)|Смит]], в [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]]; |
||
* остров Смит (Бородино, {{coord|62|59|S|62|31|W|}}), най-западния остров в [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]]. |
* остров [[Смит (остров, Антарктика)|Смит]] (Бородино, {{coord|62|59|S|62|31|W|}}), най-западния остров в [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]]. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 13:41, 13 декември 2018
| Уилям Смит William Smith | |
| английски мореплавател | |
 Нос Уилямс | |
| Роден |
11 октомври 1790 г.
|
|---|---|
| Починал | 1847 г.
|
Уилям Смит (Шаблон:Lang-en) (около 1775, Блайт, Нортъмбърланд – неизв.) е английски мореплавател.
През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от Валпарайсо до Буенос Айрес и при преминаването покрай нос Хорн в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива Южните Шетлъндски о-ви (3687 км2). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на остров Ливингстън, първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.[1]
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819 – 1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на Едуард Брансфайълд. През лятото (декември-март) на 1820 – 1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830 – 1831 участва в експедицията на Джон Биско.
Неговото име носят:
- нос Смит (), на североизточния бряг на остров Смит, в Южните Шетлъндски о-ви;
- остров Смит (Бородино, ), най-западния остров в Южните Шетлъндски о-ви.
Бележки
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
Източници
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32 – 33.
- Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)