Болшевизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: етикет: премахнати източници/бележки
Премахната редакция 9021496 на 31.211.132.174 (б.)
Етикет: Връщане
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|форматиране, правопис, енциклопедичност, повече източници за отделните твърдения}}
{{обработка|форматиране, правопис, енциклопедичност, повече източници за отделните твърдения}}
[[Файл:Kustodiev The Bolshevik.jpg|280px|мини|Б. М. Кустодиев ''Болшевик''. [[1920]]. [[Третяковска галерия]]]]
[[Файл:Kustodiev The Bolshevik.jpg|280px|мини|Б. М. Кустодиев ''Болшевик''. [[1920]]. [[Третяковска галерия]]]]
'''Болшеви́к''' е член на [[ляв комунизъм|ляво революционно]], а според много автори – ляво-екстремистко<ref>{{икона|ru}} ''Кенез Питер'' Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2004/10/17/0000180606/007Ashin.pdf Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.rg.ru/2006/06/28/cipco-extremizm.html Александр Ципко, политолог, „Российстический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3]</ref><ref>{{икона|ru}} Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“, </ref> крило на [[Руска социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и [[меншевики]]. През пролетта на [[1917]] те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата [[Дума (парламент)|Дума]]. Фактическото разцепление става много по-късно.
'''Болшеви́к''' е член на [[ляв комунизъм|ляво революционно]], а според много автори – ляво-екстремистко<ref>{{икона|ru}} ''Кенез Питер'' Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2004/10/17/0000180606/007Ashin.pdf Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.rg.ru/2006/06/28/cipco-extremizm.html Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://his95.narod.ru/lec16_22.htm доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://i-r-p.ru/page/stream-library/index-2147.html Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3]</ref><ref>{{икона|ru}} Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“, </ref> крило на [[Руска социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и [[меншевики]]. През пролетта на [[1917]] те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата [[Дума (парламент)|Дума]]. Фактическото разцепление става много по-късно.


Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на [[Германска социалдемократическа партия|германската социалдемократическа партия]]. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.
Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на [[Германска социалдемократическа партия|германската социалдемократическа партия]]. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.

Версия от 18:02, 13 декември 2018

Б. М. Кустодиев Болшевик. 1920. Третяковска галерия

Болшеви́к е член на ляво революционно, а според много автори – ляво-екстремистко[1][2][3][4][5][6] крило на Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и меншевики. През пролетта на 1917 те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата Дума. Фактическото разцепление става много по-късно.

Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на германската социалдемократическа партия. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.

Източници

  1. ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13
  2. ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит
  3. ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.
  4. ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995
  5. ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3
  6. ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большевик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​