Шарл Гуно: Разлика между версии

Шарл Гуно
Charles Gounod
	Шарл Гуно Charles Gounod
френски оперен композитор
	Фотопортрет на Гуно от Надар, 1890 г.
Роден	17 юни 1818 г. Париж, Франция
Починал	18 октомври 1893 г. (75 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Работил	композитор, органист
Музикална кариера
Стил	опера, симфония, класическа музика, Оратория
Инструменти	орган
Участник в	„Академия на изящните изкуства“
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Шарл Гуно в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:26, 18 декември 2018

Шарл Франсоа Гуно (Шаблон:Lang-fr) е френски композитор.

Биография

Роден е на 17 юни 1818 г. в Париж, в семейството на художника Франсоа Луи Гуно и учителката по музика Виктория Гуно.

На 11-годишна възраст Шарл започва да учи в лицей, през което време пее в църковния хор, съчинява музика и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на операта Дон Жуан от Моцарт.

През 1838 г. Гуно започва да следва в парижката консерватория. Същевременно той твори симфонична музика. През 1839 г. получава Римска премия и стипендия за кантатата си Фернан, което му дава възможност да се обучава 2 години в Италия и известно време във Виена и Германия. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.

След завръщането си в Париж работи като църковен органист от 1843 до 1848 г. През същия период той създава само религиозна музика. В края на периода той дори посещава курс по богословие в семинарията и живее в манастир като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.

В края на 40-те години на 19 век Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През 1851 г. е премиерата на първата му опера – Сафо. 3 години по-късно е поставена втората му опера – Окървавената монахиня. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде мелодраматичния си стил и слабости в музикално отношение.

През 1852 г. Гуно става директор на парижкия Орфеон – обединение на хоровите общности. 50-те години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на която е 1857 г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.

През 1858 г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера – Лекар по неволя (по Молиер), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера – Фауст (по Гьоте). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в репертоара на Гран Опера, като диалозите се заменени с речитативи. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта Ромео и Жулиета (по Шекспир). Премиерата на тази опера е през 1867 г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.

Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през 1878 г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в предградието на Париж Сен-Клу, където умира на 10 октомври 1893 г.

Външни препратки

Произведения на Шарл Гуно в проекта Гутенберг

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Личност
 | име              = Шарл Гуно
+| име-оригинал     = Charles Gounod
 | категория        = композитор
 | описание         = френски оперен композитор
 | портрет          = Charles Gounod (1890) by Nadar.jpg
-| портрет-описание = Портрет на Гуно от Надар, 1890 г.
+| портрет-описание = Фотопортрет на Гуно от [[Надар]], 1890 г.
 | роден-място      = [[Париж]], [[Франция]]
 | починал-място    = [[Париж]], [[Франция]]
@@ Ред 21: / Ред 22: @@
 На 11-годишна възраст Шарл започва да учи в [[лицей]], през което време пее в църковния [[хор]], съчинява музика и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на [[опера]]та ''Дон Жуан'' от [[Моцарт]].
-През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. По него време Гуно твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.
+През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. Същевременно той твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.
 След завръщането си в Париж работи като църковен [[орган (инструмент)|орган]]ист от [[1843]] до [[1848]] г. През същия период той създава само [[религия|религиозна]] музика. В края на периода той дори посещава курс по [[богословие]] в [[семинария]]та и живее в [[манастир]] като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.
-В края на 40-те години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение.
+В края на 40-те години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера – ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера – ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение.
-През [[1852]] г. Гуно става директор на парижкия ''Орфеон'' - обединение на хоровите общности. [[50-те]] години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на което е [[1857]] г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.
+През [[1852]] г. Гуно става директор на парижкия ''Орфеон'' – обединение на хоровите общности. 50-те години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на която е [[1857]] г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.
-През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - ''Фауст'' (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речитатив]]и. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.
+През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера – ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера – [[Фауст (опера)|''Фауст'']] (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речитатив]]и. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.
 Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през [[1878]] г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в [[предградие]]то на Париж [[Сен-Клу]], където умира на [[10 октомври]] [[1893]] г.