Разлика между версии на „Аниме“

Направо към навигацията Направо към търсенето
5 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
== История ==
Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във [[Франция]], [[Германия]], [[САЩ]] и [[Русия]].
 
 
Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в [[Европа]] и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии. Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено [[Приложен софтуер|приложния софтуер]]) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.
 
== Визуални характеристики ==
[[Файл:Wikipe tan casual.png|мини|ляво|Типичен рисуван герой в аниме/манга стил. В случая е изобразена Уикипе-тан (Wikipe tan) – измислена от редакторите на [[Уикипедия]] графична емблема/лого-символ на проекта за свободна онлайн енциклопедия Уикипедия.]]
=== Дизайн на персонажите ===
[[Файл:Wikipe tan casual.png|мини|ляво|Типичен рисуван герой в аниме/манга стил. В случая е изобразена Уикипе-тан (Wikipe tan) – измислена от редакторите на [[Уикипедия]] графична емблема/лого-символ на проекта за свободна онлайн енциклопедия Уикипедия.]]
 
=== Стилове очи ===
Срещат се във всякакви цветове. Те са с овални черти и недовършени черти от страната на носа.
 
===== Популяризиране в България през 21 век =====
В началото на 21 век аниметата придобиват значителна аудитория от фенове и в България, и се появяват и първите български преводачески групи за създадени от фенове [[субтитри]] (базирани в онлайн пространството на [[Интернет]]) – наричани „фенсуб(титри)“„фенсубтитри“, както и специализарани фенски уебсайтове за анимета и манги, сред които се открояват общностни е-портали, онлайн форуми, блогове, торент тракери и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани събирания (наречени „конвенции“) и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като [[Aniventure]]. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. По някои български кабелни телевизии биват излъчени в неофициален превод на български някои аниме сериали или отделни аниме филми.
 
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.
* {{икона|en}} [http://www.animenewsnetwork.com/ AnimeNewsNetwork.com (ANN.com)] – Вероятно най-голямата и достоверна база данни за аниме.
* {{икона|en}} [http://www.animenfo.com/ AnimeNfo.Com] – Аниме ревюта и снимки.
*{{икона|bg}} [http://otaku.bg/ Otaku.bg] - – Официален сайт на Отаку България. Голяма база от преведени анимета, манга и игрални филми и сериали.
* {{икона|bg}} [http://www.animes.bg/ AnimeS.bg] – Български портал за аниме и манга
 

Навигация