Единадесета пехотна македонска дивизия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м Мурджиев; форматиране: 4x тире, 2x тире-числа, 5 интервала, год.→г., нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 43: Ред 43:


== Формиране ==
== Формиране ==

Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи.
Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи.


Заповедта за създаването на единадесета [[дивизия]] е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на [[Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България|Плеската конвеция]]. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември - 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония - доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от [[Сърбия|сръбската]] и [[Гърция|гръцката]] армия. Дивизията включва 7 [[полк]]а - 6 пехотни (наречени 1-6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е [[охрид]]чанинът генерал [[Кръстю Златарев]], а началник щаб - [[кукуш]]анинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – [[Прилеп (град)|прилепчанецът]] полковник [[Григор Кюркчиев]], командирът на Трета пехотна бригада [[охрид]]чанинът полковник Протогеров и командирът на [[Пети пехотен македонски полк]] – [[Скопие|скопянецът]] подполковник [[Борис Дрангов]].
Заповедта за създаването на единадесета [[дивизия]] е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на [[Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България|Плеската конвеция]]. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември – 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония – доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от [[Сърбия|сръбската]] и [[Гърция|гръцката]] армия. Дивизията включва 7 [[полк]]а – 6 пехотни (наречени 1 – 6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е [[охрид]]чанинът генерал [[Кръстю Златарев]], а началник щаб – [[кукуш]]анинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – [[Прилеп (град)|прилепчанецът]] полковник [[Григор Кюркчиев]], командирът на Трета пехотна бригада [[охрид]]чанинът полковник Протогеров и командирът на [[Пети пехотен македонски полк]] – [[Скопие|скопянецът]] подполковник [[Борис Дрангов]].
<div class="NavFrame collapsed" style="width:100%">
<div class="NavFrame collapsed" style="width:100%">
<div class="NavHead">Бойно разписание към 1 октомври 1915 г.</div>
<div class="NavHead">Бойно разписание към 1 октомври 1915 г.</div>
<div class="NavContent">
<div class="NavContent">
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
! rowspan="2" | Части на 11-та дивизия
! rowspan="2" | Части на 11-та дивизия
! rowspan="2" | Командир
! rowspan="2" | Командир
! rowspan="2" | Началник щаб
! rowspan="2" | Началник щаб
! colspan="9" | Личен състав
! colspan="9" | Личен състав
|-
|-
! Пехотни дружини
! Пехотни дружини
Ред 83: Ред 82:
| style="background:#E0FFFF" |
| style="background:#E0FFFF" |
: [[Първи пехотен македонски полк|1-ви полк]]
: [[Първи пехотен македонски полк|1-ви полк]]
| полковник [[Димитър Мурджев]]
| полковник [[Димитър Мурджиев]]
| -
| -
| 3
| 3
Ред 423: Ред 422:


|-
|-
| style="background:#EEE8AA" | Разходен интендантски склад
| style="background:#EEE8AA" | Разходен интендантски склад
| -
| -
| -
| -
Ред 514: Ред 513:
През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при [[Криволашко сражение (1915)|Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу [[Великобритания|английски]] части по долината на [[Струма]]. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете ѝ получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от [[Дойран]]ската позиция до връх Висока чука в [[Беласица]] и участва в епичните [[Дойранска епопея|Дойрански сражения]] през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-[[Гърция|гръцкото]] настъпление.
През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при [[Криволашко сражение (1915)|Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу [[Великобритания|английски]] части по долината на [[Струма]]. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете ѝ получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от [[Дойран]]ската позиция до връх Висока чука в [[Беласица]] и участва в епичните [[Дойранска епопея|Дойрански сражения]] през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-[[Гърция|гръцкото]] настъпление.


След съглашенския [[пробив при Добро поле]] през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана. През април 1919 година 11-а дивизия е разформирована.<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, С., 1997, с. 352 и сл.</ref><ref>Енциклопедия България. Том 4, София, 1984.</ref><ref>{{ЕПК|1|533}}</ref><ref>Дървингов, Петър. „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 год.“, 1920.</ref>
След съглашенския [[пробив при Добро поле]] през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана. През април 1919 година 11-а дивизия е разформирована.<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, Т. III, С., 1997, с. 352 и сл.</ref><ref>Енциклопедия България. Том 4, София, 1984.</ref><ref>{{ЕПК|1|533}}</ref><ref>Дървингов, Петър. „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“, 1920.</ref>


Канцеларията на 11 дивизия на улица „Гурко“ №22 в София в 1919 година се превръща в средище на възстановяването на ВМОРО и неофициален щаб на организацията, от който постоянно пристигат и заминават за Македония куриери, четници и войводи. Част от снаражението и оръжието на 11 дивизия е укрито от Съглашението в тайни складове и минава в наследство на ВМОРО.<ref>Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 79.</ref>
Канцеларията на 11 дивизия на улица „Гурко“ №22 в София в 1919 година се превръща в средище на възстановяването на ВМОРО и неофициален щаб на организацията, от който постоянно пристигат и заминават за Македония куриери, четници и войводи. Част от снаражението и оръжието на 11 дивизия е укрито от Съглашението в тайни складове и минава в наследство на ВМОРО.<ref>Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 79.</ref>

Версия от 17:06, 28 декември 2018

Единадесета пехотна македонска дивизия
Печат на Първа дружина на Шести полк
Информация
Активна1915 – 1919 г.
ДържаваБългария
Размер33 745 (към 12 септември 1915)
Битки/войниКриволак
Командири
септември 1915Кръстю Златарев
1915Александър Протогеров
Единадесета пехотна македонска дивизия в Общомедия

Единадесета пехотна македонска дивизия е българска военна част, формирана предимно от българи от Македония и действала в Първата световна война. Дивизията е наследник на Македоно-одринското опълчение.

Предистория

 Основни статии: Розелиус (план) и Валандовска акция
Неизвестен офицер, Борис Стрезов, като началник щаб на I бригада на XI дивизия, командирът на III пехотна бригада полковник Александър Протогеров, командирът на дивизията генерал Кръстьо Златарев и началник щаба на дивизията полковник Петър Дървингов

Дивизията е създадена през 1915 година по идея на ръководството на старата ВМОРО около полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов представя пред военното министерство доклад по използването на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното формиране на опълчението може да се наложи и оправдае главно, ако то получи задача да заеме Македония. Първоначалният план е да се сформира около 25 000-на армия от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части. За да се постиге тази цел опълчението трябва да е голяма военна сила, способна самостоятелно да води бой и да управлява завоюваната територия. Тази идея не е осъществена поради бързата намеса на България във войната.

Формиране

Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи.

Заповедта за създаването на единадесета дивизия е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на Плеската конвеция. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември – 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония – доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Дивизията включва 7 полка – 6 пехотни (наречени 1 – 6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб – кукушанинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанецът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети пехотен македонски полк – скопянецът подполковник Борис Дрангов.

Боен път

Щабните офицери на XI дивизия с полковник Александър Протогеров отпред в средата, заедно със сборния разузнавателен партизански отряд на Ташко Костов, с черния калпак и ордените зад Протогеров
Партизанският отряд на Иван Караджов в Хума през Първата световна война, май 1916 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при Криволак, Струмица, Кавадарци и Неготино. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу английски части по долината на Струма. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете ѝ получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от Дойранската позиция до връх Висока чука в Беласица и участва в епичните Дойрански сражения през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление.

След съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към Горна Джумая, където е демобилизирана. През април 1919 година 11-а дивизия е разформирована.[1][2][3][4]

Канцеларията на 11 дивизия на улица „Гурко“ №22 в София в 1919 година се превръща в средище на възстановяването на ВМОРО и неофициален щаб на организацията, от който постоянно пристигат и заминават за Македония куриери, четници и войводи. Част от снаражението и оръжието на 11 дивизия е укрито от Съглашението в тайни складове и минава в наследство на ВМОРО.[5]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, Т. III, С., 1997, с. 352 и сл.
  2. ↑ Енциклопедия България. Том 4, София, 1984.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 533.
  4. ↑ Дървингов, Петър. „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“, 1920.
  5. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 79.
Създадени в периода 1883 - 1904
Създадени в периода 1912 - 1916
Създадени в периода 1937 - 1944
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Единадесета_пехотна_македонска_дивизия&oldid=9037806“.