Разлика между версии на „Емил Чакъров“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Граматични корекции
(Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране.)
(Граматични корекции)
| инструмент = [[цигулка]]
| период_на_активност = ?-1990
| влияния = [[Херберт фон Караян]]
| награди = Херберт„Херберт фон КараянКараян“ – 2
| подпис =
| общомедия =
}}
'''Емил Чакъров''' е [[България|български]] [[музикант]], цигулар и [[диригент]]. Кариерата му се е състояла в [[концерт]]и и [[опера|опери]]. Записал е серия от [[Русия|руски]] опери.
 
== Биография и творчество ==
=== Възход ===
Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по [[Българско национално радио|Националното радио]] преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от [[Драгалевци]] радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е [[Херберт фон Караян]], Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура [[Павел Матев]] и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и Берлин и продължава своите проучвания в [[Хилверсум]] и [[:en:Tanglewood Music Center|Танглуд]]. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със [[Сейджи Озава]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Зубин Мета]] и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на [[Пловдив]]ската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.<br>
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]], [[Ла Скала|Миланската скала]], [[:fr:Orchester national de France|Френския национален оркестър]], [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]], Оркестър Tonhalle ([[Цюрих]]) и [[Чешкия филхармоничен оркестър|Чешкия филхармоничен оркестър]]. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на [[Париж]] и триетажна къща в [[Монако]]. Гастролира и извън [[Европа]]: [[Израелска филхармония|Израелската филхармония]], Националния [[иран]]ски радио- и телевизионен камерен оркестър, [[Бостънски симфоничен оркестър|Бостънския симфоничен оркестър]], Оркестъра на [[Лос Анджелис]]. През 1979 г. дебютира в [[Метрополитън опера]] в [[Ню Йорк]], както и в други американски градове с [[:ru:Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]] (1979-1980), връщайки се за [[:it:Il Barbiere di Siviglia|Севилският бръснар]] (1982-83) и [[:ru:Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]] (1990). <ref name="Родната къща"></ref>,<ref name="aparis"></ref>,<ref name="Classic FM">[http://www.classicfm.bg/bg/news/view/4101/nov_film_za_emil_chakyrov_pokazvat_v_novogodishnija_muzikalen_festival_v_ndk/ Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК], Classic FM 88 MHz.</ref>,<ref name="Личности">[https://persons-info.com/persons/CHAKYROV_Emil ЧАКЫРОВ Эмил], Личности.</ref>
 
През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на [[България]] [[Георги Йорданов]] създава [[Софийски фестивален симфоничен оркестър|Софийския фестивален симфоничен оркестър]] към [[НДК]] с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – [[Пласидо Доминго]], [[Николай Гяуров]], [[Елизабет ШварцкокШварцкопф]], [[Мирела Френи]] и др. Дирижира [[Реквием на(Джузепе Верди)]] на фестивалите в София през 1987 г. и в [[Люцерн]] (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност [[Кълъмбия Рекърдс]] ([[Сони]]) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева">[http://bnr.bg/post/101048668/novogodishniat-muzikalen-festival-v-ndk-v-pochit-kam-dirigenta-emil-chakarov Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров] – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.</ref>
 
Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години [[Симфоничен оркестър на Санкт-Петербургската филхармония|Ленинградския симфоничен оркестър]] в самия [[Ленинград]] и осъществява с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра [[Евгений Мравински]]. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на [[Кралска опера Ковънт гардънГардън|Ковънт Гардън]], – [[Лондон]] („Евгений Онегин“), [[:en:Maggio musicale fiorentino|Маджо Музикале Фиорентино]] – [[Флоренция]] („Танхойзер“), [[Милано|Миланската]] [[Ла Скала]], [[Театър Сан Карло,|Сан Карло]] – [[Неапол]] („Кармен“„[[Кармен]]“), [[:ru:Ла Фениче,|Ла Фениче]] – [[Венеция]] („Бохеми“„[[Бохеми]]“) и [[Хюстън]], [[САЩ]] („Борис Годунов“, „Аида“„[[Аида]]“). <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref>[http://www.collegiummusicum.org/index.php?cat=378&subcat=379&page=727 Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov] accessed 8 December 2015.</ref>
 
=== Последни години ===
Последните концерти на Чакъров в България са в [[НДК]] за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен [[пневмоторакс]]. Следва [[бронхопневмония]], която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен [[енцефалит]]. [[Имунна система|Имунната му система]] не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с [[Антверпен]]ския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на [[Шанз-Елизе|Шампс-Елисе]] в Париж с [[Френски национален оркестър|Френския национален оркестър]]. Изпълнена е ораторията[[оратория]]та "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: ''Музика. Пуснете музиката!''. Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в [[София]] в луксозен затворен ковчег със самолет на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] на 8 август. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. <ref name="филм"></ref>,<ref>«Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.</ref>,<ref name="Пуснете музиката">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100996099/pusnete-muzikata-bili-predsmartnite-dumi-na-virtuoznia-dirigent-emil-chakarov “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров], Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.</ref>
 
== Избрана дискография ==
* [[Лудвиг ван Бетовен]]: Концерт за цигулка в C WoO.5 : фрагмент; Романс № 1 в G Op.40. ([[Гидон Кремер]], цигулка), [[Лондонски симфоничен оркестър]]. [[Deutsche Grammophon]], записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Александър Бородин]]: ''[[Княз Игор]]'' с [[:ru:Мартинович, Борис|Борис Мартинович]], [[:ru:Евстатиева, Стефка|Стефка Евстатиева]], [[Калуди Калудов]], [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], [[Александрина Милчева]], Софийски фестивален оркестър. [[:en:Grand Prix du Disque|Голямата награда на диск]] 1989.
* [[Антон Брукнер]].: [[Симфония № 4 (БрюкнерБрукнер)|Симфония № 4]]. Ленинградска филхармония, [[Meлoдия]]„Meлoдия“, записана 1978 (Meлoдия 2LP C10 09477-80).
* [[Михаил Глинка]]: ''[[Живот за царя]]'' с Борис Мартинович, [[:ru:Мерит, Крис|Крис Мерит]], [[:ru:Точиска, Стефания|Стефания Точиска]], [[Александрина Пендачанска]], Софийски фестивален оркестър.
* [[Феликс Менделсон]]: Концерт за цигулка (сhс [[:ru:Думай, Августин|Августин Думай]]). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988.<ref name="Stuart"/>
* [[Модест Мусоргски]]: ''[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]'' с Николай Гяуров, [[Михаил Светлев]], [[:ru:Франк, Йозеф|Йозеф Франк]], [[Стефка Минева]], Никола Гюзелев, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* Модест Мусоргски: ''[[Хованщина]]'' с Николай Гяуров, Александрина Милчева, Zdravko[[:ru:Гаджев, Здравко|Здравко GadjevГаджев]], Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. записанЗаписан 1986.
* [[Франц Шуберт]]: Част от Концерт в D D345; Рoндo в A D438; Пoлoнезe в B плосък D580 (Гидoн Kрeмeр, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[РичардРихард Щраус]]: Също''[[:ru:Так такаговорил изстрелвамЗаратустра (Штраус)|Така говореше Заратустра]]''. [[Национален радио-оркестър на Румъния|Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия]]. Запис на живо от Фестивала на [[:ru:Енеску, Джордж|Джордж Енеску]] в [[Букурещ]], 1981. Electrecord – F.E. 81-012
* [[Пьотр Илич Чайковски]]: ''[[Дама Пика (oпeрa)|Дама Пика]]'' с [[Виеслав Oшмaн]], Стефка Евстатиева, [[:ru:Дилова, Пенка|Пенка Дилова]], [[:ru:Консулов, Иван|Иван Консулов]], [[:ru:Мазурок, Юрий|Юрий Мазурок]], Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сoни.
* Пьотр Илич Чайковски: ''[[EвгениEвгений Oнeгин (oпeрa)|EвгениEвгений Oнeгин]]'' с Юрий Мазурок, [[AннaАнна ToмoвaТомова-СинтoваСинтова]], [[:ru:Геда, Николай|Николай Геда]], [[:ru:Троева-Мирчева, Росица|Росица Троева-Мирчева]], Софийски фестивален оркестър. Сoни 1988
* Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. <ref name="Stuart">Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. [http://www.charm.rhul.ac.uk/download/download.html Available at CHARM website], accessed 8 December 2015.</ref>
* 'Съкровищата на бароковата ера'. ('Албинони Адажио' (Гиaзoтo); [[Бранденбургски концерти |Бaх: Бранденбургски концерт № 3]]; Бокерини: [[Нощна музика на улиците на Мадрид|Нощна музика в Мадрид]]; Хендел: [[Големи концерти, Oпус 6 (Хендел)|Голям концерт Oпус 6, № 12]]; Рамо: Концерт № 6; Toрeли: Коледен концерт; Марчело: Въведение, aрия и прeстo; Вивaлди: Голям концерт oп. 3, № 8) - Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)<ref>[http://www.worldcat.org/title/treasures-of-the-baroque/oclc/5881870#similar WorldCat entry for Treasures of the Baroque] accessed 8 December 2015.</ref> записан 1978, [[Техеран]].
3278

редакции

Навигация