Емил Чакъров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране.
Граматични корекции
Ред 10: Ред 10:
| инструмент = [[цигулка]]
| инструмент = [[цигулка]]
| период_на_активност = ?-1990
| период_на_активност = ?-1990
| влияния =
| влияния = [[Херберт фон Караян]]
| награди = Херберт фон Караян – 2
| награди = „Херберт фон Караян“ – 2
| подпис =
| подпис =
| общомедия =
| общомедия =
}}
}}
'''Емил Чакъров''' е [[България|български]] [[музикант]], цигулар и [[диригент]]. Кариерата се е състояла в [[концерт]]и и [[опера|опери]]. Записал е серия от [[Русия|руски]] опери.
'''Емил Чакъров''' е [[България|български]] [[музикант]], цигулар и [[диригент]]. Кариерата му се е състояла в [[концерт]]и и [[опера|опери]]. Записал е серия от [[Русия|руски]] опери.


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==
Ред 25: Ред 25:
=== Възход ===
=== Възход ===
Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по [[Българско национално радио|Националното радио]] преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от [[Драгалевци]] радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е [[Херберт фон Караян]], Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура [[Павел Матев]] и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и Берлин и продължава своите проучвания в [[Хилверсум]] и [[:en:Tanglewood Music Center|Танглуд]]. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със [[Сейджи Озава]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Зубин Мета]] и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на [[Пловдив]]ската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.<br>
Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по [[Българско национално радио|Националното радио]] преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от [[Драгалевци]] радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е [[Херберт фон Караян]], Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура [[Павел Матев]] и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и Берлин и продължава своите проучвания в [[Хилверсум]] и [[:en:Tanglewood Music Center|Танглуд]]. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със [[Сейджи Озава]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Зубин Мета]] и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на [[Пловдив]]ската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.<br>
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]], [[Ла Скала|Миланската скала]], [[:fr:Orchester national de France|Френския национален оркестър]], [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]], Оркестър Tonhalle ([[Цюрих]]) и [[Чешкия филхармоничен оркестър|Чешкия филхармоничен оркестър]]. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на [[Париж]] и триетажна къща в [[Монако]]. Гастролира и извън Европа: [[Израелска филхармония|Израелската филхармония]], Националния [[иран]]ски радио- и телевизионен камерен оркестър, [[Бостънски симфоничен оркестър|Бостънския симфоничен оркестър]], Оркестъра на [[Лос Анджелис]]. През 1979 г. дебютира в [[Метрополитън опера]] в [[Ню Йорк]], както и в други американски градове с [[:ru:Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]] (1979-1980), връщайки се за [[:it:Il Barbiere di Siviglia|Севилският бръснар]] (1982-83) и [[:ru:Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]] (1990). <ref name="Родната къща"></ref>,<ref name="aparis"></ref>,<ref name="Classic FM">[http://www.classicfm.bg/bg/news/view/4101/nov_film_za_emil_chakyrov_pokazvat_v_novogodishnija_muzikalen_festival_v_ndk/ Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК], Classic FM 88 MHz.</ref>,<ref name="Личности">[https://persons-info.com/persons/CHAKYROV_Emil ЧАКЫРОВ Эмил], Личности.</ref>
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]], [[Ла Скала|Миланската скала]], [[:fr:Orchester national de France|Френския национален оркестър]], [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]], Оркестър Tonhalle ([[Цюрих]]) и [[Чешкия филхармоничен оркестър|Чешкия филхармоничен оркестър]]. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на [[Париж]] и триетажна къща в [[Монако]]. Гастролира и извън [[Европа]]: [[Израелска филхармония|Израелската филхармония]], Националния [[иран]]ски радио- и телевизионен камерен оркестър, [[Бостънски симфоничен оркестър|Бостънския симфоничен оркестър]], Оркестъра на [[Лос Анджелис]]. През 1979 г. дебютира в [[Метрополитън опера]] в [[Ню Йорк]], както и в други американски градове с [[:ru:Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]] (1979-1980), връщайки се за [[:it:Il Barbiere di Siviglia|Севилският бръснар]] (1982-83) и [[:ru:Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]] (1990). <ref name="Родната къща"></ref>,<ref name="aparis"></ref>,<ref name="Classic FM">[http://www.classicfm.bg/bg/news/view/4101/nov_film_za_emil_chakyrov_pokazvat_v_novogodishnija_muzikalen_festival_v_ndk/ Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК], Classic FM 88 MHz.</ref>,<ref name="Личности">[https://persons-info.com/persons/CHAKYROV_Emil ЧАКЫРОВ Эмил], Личности.</ref>


През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на [[България]] [[Георги Йорданов]] създава Софийския фестивален симфоничен оркестър към [[НДК]] с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – [[Пласидо Доминго]], [[Николай Гяуров]], [[Елизабет Шварцкок]], [[Мирела Френи]] и др. Дирижира [[Реквием на Верди]] на фестивалите в София през 1987 г. и в [[Люцерн]] (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност [[Кълъмбия Рекърдс]] ([[Сони]]) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева">[http://bnr.bg/post/101048668/novogodishniat-muzikalen-festival-v-ndk-v-pochit-kam-dirigenta-emil-chakarov Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров] – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.</ref>
През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на [[България]] [[Георги Йорданов]] създава [[Софийски фестивален симфоничен оркестър|Софийския фестивален симфоничен оркестър]] към [[НДК]] с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – [[Пласидо Доминго]], [[Николай Гяуров]], [[Елизабет Шварцкопф]], [[Мирела Френи]] и др. Дирижира [[Реквием (Джузепе Верди)]] на фестивалите в София през 1987 г. и в [[Люцерн]] (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност [[Кълъмбия Рекърдс]] ([[Сони]]) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева">[http://bnr.bg/post/101048668/novogodishniat-muzikalen-festival-v-ndk-v-pochit-kam-dirigenta-emil-chakarov Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров] – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.</ref>


Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години [[Симфоничен оркестър на Санкт-Петербургската филхармония|Ленинградския симфоничен оркестър]] в самия [[Ленинград]] и осъществява с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра [[Евгений Мравински]]. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на [[Ковънт гардън]], Лондон („Евгений Онегин“), Maggio musicale fiorentino („Танхойзер“), [[Милано|Миланската]] [[Ла Скала]], Сан Карло, [[Неапол]] („Кармен“), Ла Фениче, [[Венеция]] („Бохеми“) и [[Хюстън]], САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref>[http://www.collegiummusicum.org/index.php?cat=378&subcat=379&page=727 Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov] accessed 8 December 2015.</ref>
Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години [[Симфоничен оркестър на Санкт-Петербургската филхармония|Ленинградския симфоничен оркестър]] в самия [[Ленинград]] и осъществява с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра [[Евгений Мравински]]. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на [[Кралска опера Ковънт Гардън|Ковънт Гардън]] – [[Лондон]] („Евгений Онегин“), [[:en:Maggio musicale fiorentino|Маджо Музикале Фиорентино]] – [[Флоренция]] („Танхойзер“), [[Милано|Миланската]] [[Ла Скала]], [[Театър Сан Карло|Сан Карло]] – [[Неапол]] („[[Кармен]]“), [[:ru:Ла Фениче|Ла Фениче]] – [[Венеция]] („[[Бохеми]]“) и [[Хюстън]], [[САЩ]] („Борис Годунов“, „[[Аида]]“). <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref>[http://www.collegiummusicum.org/index.php?cat=378&subcat=379&page=727 Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov] accessed 8 December 2015.</ref>


=== Последни години ===
=== Последни години ===
Последните концерти на Чакъров в България са в [[НДК]] за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен [[пневмоторакс]]. Следва [[бронхопневмония]], която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен енцефалит. Имунната му система не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с [[Антверпен]]ския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на [[Шанз-Елизе|Шампс-Елисе]] в Париж с [[Френски национален оркестър|Френския национален оркестър]]. Изпълнена е ораторията "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: ''Музика. Пуснете музиката!''. Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в [[София]] в луксозен затворен ковчег със самолет на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] на 8 август. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. <ref name="филм"></ref>,<ref>«Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.</ref>,<ref name="Пуснете музиката">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100996099/pusnete-muzikata-bili-predsmartnite-dumi-na-virtuoznia-dirigent-emil-chakarov “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров], Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.</ref>
Последните концерти на Чакъров в България са в [[НДК]] за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен [[пневмоторакс]]. Следва [[бронхопневмония]], която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен [[енцефалит]]. [[Имунна система|Имунната му система]] не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с [[Антверпен]]ския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на [[Шанз-Елизе|Шампс-Елисе]] в Париж с [[Френски национален оркестър|Френския национален оркестър]]. Изпълнена е [[оратория]]та "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: ''Музика. Пуснете музиката!''. Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в [[София]] в луксозен затворен ковчег със самолет на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] на 8 август. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. <ref name="филм"></ref>,<ref>«Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.</ref>,<ref name="Пуснете музиката">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100996099/pusnete-muzikata-bili-predsmartnite-dumi-na-virtuoznia-dirigent-emil-chakarov “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров], Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.</ref>


== Избрана дискография ==
== Избрана дискография ==
* [[Лудвиг ван Бетовен]]: Концерт за цигулка в C WoO.5 : фрагмент; Романс № 1 в G Op.40 ([[Гидон Кремер]], цигулка) [[Лондонски симфоничен оркестър]]. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Лудвиг ван Бетовен]]: Концерт за цигулка в C WoO.5 : фрагмент; Романс № 1 в G Op.40. ([[Гидон Кремер]], цигулка), [[Лондонски симфоничен оркестър]]. [[Deutsche Grammophon]], записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Александър Бородин]]: ''[[Княз Игор]]'' с Борис Мартинович, [[Стефка Евстатиева]], Калуди Калудов, [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], Александрина Милчева, Софийски фестивален оркестър. [[:en:Grand Prix du Disque]] 1989.
* [[Александър Бородин]]: ''[[Княз Игор]]'' с [[:ru:Мартинович, Борис|Борис Мартинович]], [[:ru:Евстатиева, Стефка|Стефка Евстатиева]], [[Калуди Калудов]], [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], [[Александрина Милчева]], Софийски фестивален оркестър. [[:en:Grand Prix du Disque|Голямата награда на диск]] 1989.
* [[Антон Брукнер]]. [[Симфония № 4 (Брюкнер)|Симфония № 4]]. Ленинградска филхармония, [[Meлoдия]] записана 1978 (Meлoдия 2LP C10 09477-80)
* [[Антон Брукнер]]: [[Симфония № 4 (Брукнер)|Симфония № 4]]. Ленинградска филхармония, „Meлoдия“, записана 1978 (Meлoдия 2LP C10 09477-80).
* [[Михаил Глинка]]: ''[[Живот за царя]]'' с Борис Мартинович, Крис Мерит, Стефания Точиска, Александрина Пендачанска, Софийски фестивален оркестър.
* [[Михаил Глинка]]: ''[[Живот за царя]]'' с Борис Мартинович, [[:ru:Мерит, Крис|Крис Мерит]], [[:ru:Точиска, Стефания|Стефания Точиска]], [[Александрина Пендачанска]], Софийски фестивален оркестър.
* [[Феликс Менделсон]]: Концерт за цигулка (сh [[Августин Думай]]). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988.<ref name="Stuart"/>
* [[Феликс Менделсон]]: Концерт за цигулка (с [[:ru:Думай, Августин|Августин Думай]]). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988.<ref name="Stuart"/>
* [[Модест Мусоргски]]: ''[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]'' с Николай Гяуров, Михаил Светлев, Йозеф Франк, Стефка Минева, Никола Гюзелев, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* [[Модест Мусоргски]]: ''[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]'' с Николай Гяуров, [[Михаил Светлев]], [[:ru:Франк, Йозеф|Йозеф Франк]], [[Стефка Минева]], Никола Гюзелев, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* Модест Мусоргски: ''[[Хованщина]]'' с Николай Гяуров, Александрина Милчева, Zdravko Gadjev, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. записан 1986.
* Модест Мусоргски: ''[[Хованщина]]'' с Николай Гяуров, Александрина Милчева, [[:ru:Гаджев, Здравко|Здравко Гаджев]], Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* [[Франц Шуберт]]: Част от Концерт в D D345; Рoндo в A D438; Пoлoнезe в B плосък D580 (Гидoн Kрeмeр, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Франц Шуберт]]: Част от Концерт в D D345; Рoндo в A D438; Пoлoнезe в B плосък D580 (Гидoн Kрeмeр, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Ричард Щраус]]: Също така изстрелвам Заратустра. [[Национален радио-оркестър на Румъния|Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия]]. Запис на живо от Фестивала на Джордж Енеску в Букурещ, 1981. Electrecord – F.E. 81-012
* [[Рихард Щраус]]: ''[[:ru:Так говорил Заратустра (Штраус)|Така говореше Заратустра]]''. [[Национален радио-оркестър на Румъния|Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия]]. Запис на живо от Фестивала на [[:ru:Енеску, Джордж|Джордж Енеску]] в [[Букурещ]], 1981. Electrecord – F.E. 81-012
* [[Пьотр Илич Чайковски]]: ''[[Дама Пика (oпeрa)|Дама Пика]]'' с [[Виеслав Oшмaн]], Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Иван Консулов, Юрий Мазурок, Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сoни.
* [[Пьотр Илич Чайковски]]: ''[[Дама Пика (oпeрa)|Дама Пика]]'' с [[Виеслав Oшмaн]], Стефка Евстатиева, [[:ru:Дилова, Пенка|Пенка Дилова]], [[:ru:Консулов, Иван|Иван Консулов]], [[:ru:Мазурок, Юрий|Юрий Мазурок]], Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сoни.
* Пьотр Илич Чайковски: ''[[Eвгени Oнeгин (oпeрa)|Eвгени Oнeгин]]'' с Юрий Мазурок, [[Aннa Toмoвa-Синтoва]], Николай Геда, Росица Троева-Мирчева, Софийски фестивален оркестър. Сoни 1988
* Пьотр Илич Чайковски: ''[[Eвгений Oнeгин (oпeрa)|Eвгений Oнeгин]]'' с Юрий Мазурок, [[Анна Томова-Синтова]], [[:ru:Геда, Николай|Николай Геда]], [[:ru:Троева-Мирчева, Росица|Росица Троева-Мирчева]], Софийски фестивален оркестър. Сoни 1988
* Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. <ref name="Stuart">Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. [http://www.charm.rhul.ac.uk/download/download.html Available at CHARM website], accessed 8 December 2015.</ref>
* Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. <ref name="Stuart">Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. [http://www.charm.rhul.ac.uk/download/download.html Available at CHARM website], accessed 8 December 2015.</ref>
* 'Съкровищата на бароковата ера'. ('Албинони Адажио' (Гиaзoтo); [[Бранденбургски концерти |Бaх: Бранденбургски концерт № 3]]; Бокерини: [[Нощна музика на улиците на Мадрид|Нощна музика в Мадрид]]; Хендел: [[Големи концерти, Oпус 6 (Хендел)|Голям концерт Oпус 6, № 12]]; Рамо: Концерт № 6; Toрeли: Коледен концерт; Марчело: Въведение, aрия и прeстo; Вивaлди: Голям концерт oп. 3, № 8) - Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)<ref>[http://www.worldcat.org/title/treasures-of-the-baroque/oclc/5881870#similar WorldCat entry for Treasures of the Baroque] accessed 8 December 2015.</ref> записан 1978, [[Техеран]].
* 'Съкровищата на бароковата ера'. ('Албинони Адажио' (Гиaзoтo); [[Бранденбургски концерти |Бaх: Бранденбургски концерт № 3]]; Бокерини: [[Нощна музика на улиците на Мадрид|Нощна музика в Мадрид]]; Хендел: [[Големи концерти, Oпус 6 (Хендел)|Голям концерт Oпус 6, № 12]]; Рамо: Концерт № 6; Toрeли: Коледен концерт; Марчело: Въведение, aрия и прeстo; Вивaлди: Голям концерт oп. 3, № 8) - Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)<ref>[http://www.worldcat.org/title/treasures-of-the-baroque/oclc/5881870#similar WorldCat entry for Treasures of the Baroque] accessed 8 December 2015.</ref> записан 1978, [[Техеран]].

Версия от 19:54, 30 декември 2018

Емил Чакъров
Роден
От България
Починал
4 август 1991 г. (43 г.)
Професиидиригент
Инструментицигулка
Активностот 1967 г.
ВлиянияХерберт фон Караян
Награди„Херберт фон Караян“ – 2
Уебсайт

Емил Чакъров е български музикант, цигулар и диригент. Кариерата му се е състояла в концерти и опери. Записал е серия от руски опери.

Биография и творчество

Ранни години

Емил Чакъров е роден на 29 юни 1948 г. в Бургас. Баща му е бил рибар, а майка му – начална учителка. Има сестра Виолета. Четиричленното семейство Яневи е живеело на втория етаж в двуетажна къща на улица "Републиканска" № 43 (сега "Цар Симеон I"). Още като дете Емил посещава първите уроци по цигулка в родния си град, където на 6-годишна възраст е открит необичайния му талант. Опитва се да дирижира и заявява , че ще стане диригент. Когато е в V клас, казват на родителите му, че в Бургас няма какво повече да научи и, те го изпращат на уроци в София, въпреки трудностите. Сестра му също отива да учи в София. За да осигури жилище за децата си, баща му продава къщата и купува апартамент в София. Тъй като нямат софийско жителство, бащата записва апартамента на името на техен роднина, който злоупотребява и го присвоява. Децата остават без подслон на улицата. Бащата е съкрушен и според официалната версия изчезва в Черно море при една буря с лодката си през 1966 г. По-късно сестра му казва, че се е удавил от отчаяние. Майката с много трудности отглежда и възпитава децата си. [1],[2]

Емил влиза в Софийската музикална гимназия през 1962 г. (цигулка). Когато е на 15 години, започва да изучава и дирижиране. Той завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов. От 1967 до 1971 г. е студент в Софийската консерватория, където дирижира оркестъра. В софийското читалище „Владимир Заимов“ Емил среща учителката по музика Възкреса Капнилова. След завършване на Консерваторията той е поканен от Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към читалището. По паспорт името му е Емил Янев, но в читалище „Владимир Заимов“ е имало още един диригент Янев. Тогава Емил променя фамилията си на Чакъров. [3]

Възход

Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по Националното радио преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от Драгалевци радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е Херберт фон Караян, Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на Херберт фон Караян в Берлин. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин и продължава своите проучвания в Хилверсум и Танглуд. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със Сейджи Озава, Ленард Бърнстейн, Зубин Мета и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на Пловдивската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира Берлинската филхармония, Миланската скала, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестър Tonhalle (Цюрих) и Чешкия филхармоничен оркестър. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на Париж и триетажна къща в Монако. Гастролира и извън Европа: Израелската филхармония, Националния ирански радио- и телевизионен камерен оркестър, Бостънския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис. През 1979 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в други американски градове с Евгений Онегин (1979-1980), връщайки се за Севилският бръснар (1982-83) и Борис Годунов (1990). [1],[3],[4],[5]

През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на България Георги Йорданов създава Софийския фестивален симфоничен оркестър към НДК с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Елизабет Шварцкопф, Мирела Френи и др. Дирижира Реквием (Джузепе Верди) на фестивалите в София през 1987 г. и в Люцерн (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност Кълъмбия Рекърдс (Сони) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. [3],[2],[6],[7]

Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години Ленинградския симфоничен оркестър в самия Ленинград и осъществява с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра Евгений Мравински. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт ГардънЛондон („Евгений Онегин“), Маджо Музикале ФиорентиноФлоренция („Танхойзер“), Миланската Ла Скала, Сан КарлоНеапол („Кармен“), Ла ФеничеВенеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). [3],[2],[8]

Последни години

Последните концерти на Чакъров в България са в НДК за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен пневмоторакс. Следва бронхопневмония, която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен енцефалит. Имунната му система не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с Антверпенския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на Шампс-Елисе в Париж с Френския национален оркестър. Изпълнена е ораторията "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: Музика. Пуснете музиката!. Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в София в луксозен затворен ковчег със самолет на авиокомпания „Балкан“ на 8 август. Погребан е в Централните софийски гробища на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. [2],[9],[10]

Избрана дискография

Памет

Когато в звукозаписната компания “Сони” известната българска оперна певица Соня Йончева пожелава да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, ѝ дават изпълнение, дирижирано от българския диригент Емил Чакъров. [10]

Името на Емил Чакъров носят Бургаските музикални празници - летен фестивал на класическата музика в Бургас, който продължава повече от два месеца [13],[14]. През 1995 година родната къща на Емил Чакъров в Бургас е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация. Бургаската общественост прави опити да се постави там паметна плоча. [1]

Новогодишният музикален фестивал в Националния дворец на културата в София през 2018 г. е посветен на 70-годишнината от рождението на диригента, който го е създал. Юбилеят се отбелязва с изложба на фотографии на Емил Чакъров, както и панорама с филми и концертни записи. На 12 декември е представен и филмът „Като дъх музика“ I и II част, посветен на Маестрото, с режисьор Светла Фингова, оператор Борислав Илиев и сценарист музиковеда Екатерина Дочева. На 6 декември е премиерата на документалния филм „Последен концерт“, посветен на Емил Чакъров с режисьор, продуцент и сценарист Георги Тошев. На 30 декември 2018 г. в програмата на bTV е включена телевизионна версия на премиерата. Авторът предвижда продължение на „Последен концерт“ със заглавие „Реквием“ през 2019 г. на голям екран. [4],[6],[7]

Източници

  1. а б в Няма помен за родната къща на Емил Чакъров – Бисерка Станчева, 25.01.2018 г. 11:34 ч., обновена на 30.01.2018 г. 16:16ч.
  2. а б в г „Последен концерт“, документален филм за Емил Чакъров, телевизионна версия; режисьор, продуцент и сценарист – Георги Тошев; 29 и 30 декември 2018 г. bTV.
  3. а б в г Alain Pâris. Dictionnaire des interprètes et de l'interpretation musicale au XX siècle. Robert Laffont, Paris, 1995 (p923).
  4. а б Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК, Classic FM 88 MHz.
  5. ЧАКЫРОВ Эмил, Личности.
  6. а б Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал, Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.
  7. а б Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.
  8. Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov accessed 8 December 2015.
  9. «Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.
  10. а б “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров, Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.
  11. а б в г Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. Available at CHARM website, accessed 8 December 2015.
  12. WorldCat entry for Treasures of the Baroque accessed 8 December 2015.
  13. „Бургаски музикални празници - Емил Чакъров“, Община Бургас, 2018.
  14. Започва 7-ото издание на музикалния фестивал "Емил Чакъров" – БНТ, "Денят започва - 2 юли 2014".

Външни препратки