Ню Олесун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 38: Ред 38:


== Литература ==
== Литература ==
{{cite journal | author = Е. М. Зингер | year = 1997 | month = | title = Страна на планини и ледници | journal = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/NATURE/ZINGER.HTM | format = | accessdate = }}
{{cite journal
| author = Е. М. Зингер
| year = 1997
| month =
| title = Страна на планини и ледници
| journal =
| volume =
| issue =
| pages =
| doi =
| id =
| url = http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/NATURE/ZINGER.HTM
| format =
| accessdate =
}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 58: Ред 44:


{{Градове в Свалбард}}
{{Градове в Свалбард}}

[[Категория:Регион Свалбард и Ян Майен]]
[[Категория:Градове в Норвегия]]
[[Категория:Селища в Норвегия]]
[[Категория:Свалбард]]

Версия от 18:08, 7 януари 2019

Ню Олесун
— Град —
78.9167° с. ш. 11.9333° и. д.
Ню Олесун
Страна Норвегия
ФюлкеСвалбард
ОбщинаШпицберген
Надм. височина18 m
Население25 души (2007)
Основаване1916
Ню Олесун в Общомедия

Ню Олесун (Шаблон:Lang-no, в превод „Нови Олесун“) е населено място в норвежката провинция Свалбард (архипелаг Шпицберген). То е най-северното в света официално постоянно селище.

История

Паметникът на Руал Амундсен и хотел „Северен полюс“ в Ню Олесун
Ню Олесун през лятото

Ню Олесун е основан от компанията „Kings Bay Kull Compani“ през 1916 г. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на въглища, който започва през 1917 г. Добивът е преустановен през 1929 г. и е възобновен едва през 1945 г., когато норвежкото правителство поема всички разходи. През 1963 г., поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на метан в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен.

През 1925, 1926 и 1928 г. от Ню Олесун стартират експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.

След края на въгледобива Ню Олесун е практически изоставен, а от 1968 г. започва да играе ролята на изследователски център. Освен самата Норвегия, тук изследователски станции имат: Нидерландия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай. Водят се преговори и за създаването на руска станция.

Икономика

Практически единствената дейност в Ню Олесун са научните изследвания, а туризмът е развит слабо, главно тъй като туристите могат да попречат на научната дейност. Част от селището все още е собственост на „Kings Bay AS“. Макар че постоянното население на Ню Олесун е по-малко от 30 души, през летните месеци то се увеличава до около 120 поради притока на учени.

Литература

Е. М. Зингер. Страна на планини и ледници // . 1997.

Външни препратки