Българска социалдемократическа партия (1891): Разлика между версии
идеология |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 83.148.95.5 (б.), към версия на Nk Етикет: Отмяна |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Първият учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия се състои през 1891 г. (20 юли – Илинден, 2 август по нов стил). Сбирката е проведена на връх Бузлуджа. |
Първият учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия се състои през 1891 г. (20 юли – Илинден, 2 август по нов стил). Сбирката е проведена на връх Бузлуджа. |
||
Вторият конгрес на БСДП се провежда 1892 г. в гр. [[Пловдив]]. По време на конгреса настъпва разцепление между две крила в партията. Групата около [[Димитър Благоев]] и [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]], която се придържа плътно към |
Вторият конгрес на БСДП се провежда 1892 г. в гр. [[Пловдив]]. По време на конгреса настъпва разцепление между две крила в партията. Групата около [[Димитър Благоев]] и [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]], която се придържа плътно към западноевропейската социалдемократическа идеология надделява и е взето решение за самостоятелно участие на партията в изборите за окръжни и общински съвети.<ref>БКП в резолюции и решения, том 1, София, 1957, стр. 27</ref> Другото крило, около [[Янко Сакъзов]], [[Константин Бозвелиев]], Сава Мутафов и др., смята, че в слаборазвити страни без голяма работническа класа като България социалистическото движение трябва да обхваща всички „производствени слоеве“.<ref name="фосколо"/> След конгреса тази група създава отделен [[Български социалдемократически съюз]] (БСДС). |
||
Разцеплението в партията е последвано от остри полемики в печата между двете групи. На изборите през 1893 година БСДП претърпява пълен провал, получавайки едва 570 гласа в цялата страна. Този неуспех смекчава позициите на Благоев и след продължителни преговори през 1894 година двете организации се обединяват в [[Българска работническа социалдемократическа партия]]. Разногласията в нея обаче остават и през 1903 година тя отново се разцепва.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 22 – 23}}</ref> |
Разцеплението в партията е последвано от остри полемики в печата между двете групи. На изборите през 1893 година БСДП претърпява пълен провал, получавайки едва 570 гласа в цялата страна. Този неуспех смекчава позициите на Благоев и след продължителни преговори през 1894 година двете организации се обединяват в [[Българска работническа социалдемократическа партия]]. Разногласията в нея обаче остават и през 1903 година тя отново се разцепва.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 22 – 23}}</ref> |
Версия от 17:25, 9 януари 2019
Българска социалдемократическа партия | |
Основател(и) | Димитър Благоев |
---|---|
Основана | 2 август 1891 г. |
Разформирована | 1894 г. |
Наследена от | БРСДП |
Идеология | Марксизъм |
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е лява политическа партия в България, създадена от Димитър Благоев и Янко Сакъзов на Бузлуджанския конгрес от 1891.[1] Партията запазва това си име през следващите три годни – до 1894 – когато се обединява с Българския социалдемократически съюз в БРСДП.
История
Първият учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия се състои през 1891 г. (20 юли – Илинден, 2 август по нов стил). Сбирката е проведена на връх Бузлуджа.
Вторият конгрес на БСДП се провежда 1892 г. в гр. Пловдив. По време на конгреса настъпва разцепление между две крила в партията. Групата около Димитър Благоев и Никола Габровски, която се придържа плътно към западноевропейската социалдемократическа идеология надделява и е взето решение за самостоятелно участие на партията в изборите за окръжни и общински съвети.[2] Другото крило, около Янко Сакъзов, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др., смята, че в слаборазвити страни без голяма работническа класа като България социалистическото движение трябва да обхваща всички „производствени слоеве“.[3] След конгреса тази група създава отделен Български социалдемократически съюз (БСДС).
Разцеплението в партията е последвано от остри полемики в печата между двете групи. На изборите през 1893 година БСДП претърпява пълен провал, получавайки едва 570 гласа в цялата страна. Този неуспех смекчава позициите на Благоев и след продължителни преговори през 1894 година двете организации се обединяват в Българска работническа социалдемократическа партия. Разногласията в нея обаче остават и през 1903 година тя отново се разцепва.[3]
Общ съвет на БСДП
Общият съвет на БСДП е централен ръководен орган на Българската социалдемократическа партия. Избиран на конгресите на партията, като едновременно с това се определя и седалището му. Първият ОС, избран на Бузлуджанския конгрес, заседава в Търново.
ОС на БСДП има за задача да поддържа връзки с партийните дружинки в страната, да издава манифестите на партията, да поддържа международни връзки с други леви партии, да развива и разпространява идеите на БСДП. След споразумение с местните организации на партията излъчва кандидати за парламентарни избори.
След обединението със „съюзистите“ в БРСДП дейността му се поема от Централния комитет на БРСДП.
Източници
- ↑ http://www.bsdp.bg/document/?document_id=359
- ↑ БКП в резолюции и решения, том 1, София, 1957, стр. 27
- ↑ а б Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 22 – 23.