Германска демократична република: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
редакция
Редакция без резюме
Ред 46: Ред 46:
|бележки =
|бележки =
}}
}}

'''Германската демократична република''', ('''ГДР''') (на немски: ''Deutsche Demokratische Republik'', ''DDR''), неофициално наричана '''Източна Германия''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ).
'''Германската демократична република''' ({{lang-de|Deutsche Demokratische Republik}}), съкратено '''ГДР''' (''DDR''), неофициално наричана '''Източна Германия''', е бивша [[германци|германска]] [[Социализъм|социалистическа]] държава от ХХ век.

Основана е на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[съветска]]та окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]] (наричан [[Източен Берлин]]). ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ) въз основа на сключения между тях [[Договор за обединение на Германия]] от 31 август 1990 г.


== История ==
== История ==
Образуването на ГДР е резултат от [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран [[Вилхелм Пик]], сформирано е временно правителство начело с [[Ото Гротевол]] и [[Валтер Улбрихт]].
Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата [[Студена война]] между Запада (развитите капиталистически страни) и комунистическия [[Съветски съюз]]. През 1949 г., 5 месеца след образуването на [[Федерална република Германия]] на териториите на западните 3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран [[Вилхелм Пик]], сформирано е временно правителство начело с [[Ото Гротевол]] и [[Валтер Улбрихт]].


Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).
Още от образуването на държавата политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия [[Източен блок ]]– [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).


Други по-важни дати:
Други по-важни дати:
* 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
* 1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
* 1968 г. – приета е нова конституция;
* 1968 г. – приета е нова конституция;
* 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Франция]]) за [[Западен Берлин]];
* 1971 г. – подписано е споразумение за [[Западен Берлин]] (между окупационните сили [[СССР]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Франция]]);
* 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
* 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
* 1973 г. – влиза в [[Организация на обединените нации|ООН]] едновременно с ФРГ.
* 1973 г. – влиза в [[Организация на обединените нации|ООН]] едновременно с ФРГ.


== Политика ==
== Държавно и административно устройство ==
=== Държавно устройство ===
=== Политическо устройство ===
⚫
За разлика от някои комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на [[Потсдамска декларация|Потсдамското споразумение]] от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическият живот е доминиран от [[Единна социалистическа партия на Германия|Единната социалистическа партия на Германия]]. Другите основни партии са:
{{основна|Политика на Източна Германия}}
⚫
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия;
⚫
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.;
⚫
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демократическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия;
⚫
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия на Германия след 1990 г.


⚫
Тези партии, както и редица масови сдружения ([[Свободна германска младеж]], [[Обединение на свободните германски профсъюзи]] и [[Народна солидарност]] и др.) са включени в т.нар. [[Национален фронт на демократична Германия]].
⚫
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на [[Потсдамска декларация|Потсдамското споразумение]] от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от [[Единна социалистическа партия на Германия|Единната социалистическа партия на Германия]]. Другите четири основни партии са:

⚫
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия.
⚫
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.
⚫
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демократическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия.
⚫
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия след 1990 г.

⚫
Тези партии, както и редица масови сдружения (например [[Свободна германска младеж]], [[Обединение на свободните германски профсъюзи]] и [[Народна солидарност]]) са включени в т.нар. [[Национален фронт на демократична Германия]].


Парламентът на ГДР се нарича ''[[фолкскамер]]'', който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
Парламентът на ГДР се нарича ''[[фолкскамер]]'', който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.


=== Административно деление ===
=== Административно деление ===
⚫
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:{{колони|2|
{{основна|Административно деление на Източна Германия}}

⚫
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:
* [[Дрезден]] (''Dresden'')
* [[Дрезден]] (''Dresden'')
* [[Карлмарксщат]] (''Karl-Marx-Stadt''), в днешно време [[Кемниц]] (''Chemnitz'')
* [[Карлмарксщат]] (''Karl-Marx-Stadt''), днес [[Кемниц]] (''Chemnitz'')
* [[Лайпциг]] (''Leipzig'')
* [[Лайпциг]] (''Leipzig'')
* [[Гера]] (''Gera'')
* [[Гера]] (''Gera'')
Ред 92: Ред 90:
* [[Нойбранденбург]] (''Neubrandenburg'')
* [[Нойбранденбург]] (''Neubrandenburg'')
* [[Шверин]] (''Schwerin'')
* [[Шверин]] (''Schwerin'')
* [[Рощок]] (''Rostock'')
* [[Рощок]] (''Rostock'')}}


[[Източен Берлин]] от 1961 г. има статут на окръг.
Източен Берлин има статут на окръг от 1961 г.


=== Въоръжени сили ===
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Национална народна армия}}
{{основна|Национална народна армия}}

⚫
=== Външна политика ===
⚫
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване – и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и Съветския съюз<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref>.


== Население ==
== Население ==
⚫
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.<ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 26 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>.
{{основна|Население на Германската демократическа република}}
⚫
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 26 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
!Година
!Година
Ред 126: Ред 126:
|16 028 000
|16 028 000
|148
|148
|}
|}<!--


== Икономика ==
== Икономика == -->
{{основна|Икономика на Източна Германия}}

== Култура ==
{{раздел-мъниче}}

⚫
== Външна политика ==
{{раздел-мъниче}}
⚫
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref>


== Спорт ==
== Спорт ==
През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по [[шахмат]]. [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. През 1952 г. [[Източногермански олимпийски комитет|Източногерманският олимпийски комитет]] се опитва да бъде признат от [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]], но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. <ref name=":0" />
През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по [[шахмат]]. [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава на ГДР 2 от своите 7 места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]]. През 1952 г. [[Източногермански олимпийски комитет|Източногерманският олимпийски комитет]] се опитва да бъде признат от [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]], но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор<ref name=":0" />.
⚫
[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]]


⚫
Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. 3 дни след построяването на [[Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1961|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването.
⚫
[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]]
⚫
Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1963|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването.


През 1962 г. всички държави от [[НАТО]] забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по [[вдигане на тежести]], [[тенис на маса]] и [[бокс]], преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]] „[[Ода на радостта]]“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]].
През 1962 г. всички държави от [[НАТО]] забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждани в тях. Някои международни федерации, например по [[вдигане на тежести]], [[тенис на маса]] и [[бокс]], преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни са изпълнявани други мелодии, например общогерманският химн на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]] „[[Ода на радостта]]“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]].


Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации.<ref name=":0" /> През 1966 г. на [[Световно първенство по биатлон 1966|световното първенство]] по [[биатлон]] в [[Гармиш-Партенкирхен]] източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането си в екипи със [[сърп и чук]] в противоречие с предварителните договорки.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref> На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. <ref name=":0">[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>
Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации<ref name=":0" />. През 1966 г. на [[Световно първенство по биатлон 1966|световното първенство]] по [[биатлон]] в [[Гармиш-Партенкирхен]] източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането им в екипи със [[сърп и чук]] въпреки предварителните договорки<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref>. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ<ref name=":0">[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>.


== Литература ==
== Литература ==
* Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
* Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009
* Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
* Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009


== Източници ==
== Източници ==
Ред 156: Ред 148:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* http://www.ddr-im-www.de/ (на немски език)
* {{икона|de}} [http://ddr-geschichte.de/ DDR – Geschichte]
* http://ddr-geschichte.de/ (на немски език)
* {{икона|de}} [http://www.der-demokrat.de/ Der Demokrat]
* http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)


{{Германия теми}}
{{Германия теми}}
{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Германска демократична република| ]]
[[Категория:Германска демократична република| ]]
[[Категория:Източен блок]]
[[Категория:Източен блок]]

Версия от 19:43, 9 януари 2019

Германска демократична република
Deutsche Demokratische Republik
1949 – 1990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
ГДР на картата на Европа
ГДР на картата на Европа
КонтинентЕвропа
СтолицаИзточен Берлин
Официален езикнемски
Религияатеизъм
Форма на управлениефедерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952)
унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – ноември 1989)
унитарна парламентарна република (ноември 1989 – октомври 1990)
Председател на Държавния съвет
Манфред Герлах (декември 1989 – април 1990)
Председател на Народната палата
Сабине Бергман-Пол (април – октомври 1990)
Законодателна власт
История
Основаване1949
Народно въстание1953
Построяване на Берлинската стена1961
Договор с ФРГ1972
Падане на Берлинската стена1989
Обединение с ФРГ1990
Площ
108,333 km2
Население
Преброяване16 028 000
ВалутаИзточногерманска марка
Часова зона+2
Предшественик
Окупация на Германия от Съюзниците Окупация на Германия от Съюзниците
Наследник
Германия Германия
Днес част от Германия
Германска демократична република в Общомедия

Германската демократична република (Шаблон:Lang-de), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

История

Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата Студена война между Запада (развитите капиталистически страни) и комунистическия Съветски съюз. През 1949 г., 5 месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на западните 3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от образуването на държавата политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия Източен блок – Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

Други по-важни дати:

  • 1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
  • 1968 г. – приета е нова конституция;
  • 1971 г. – подписано е споразумение за Западен Берлин (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция);
  • 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
  • 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.

Политика

Политическо устройство

За разлика от някои комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическият живот е доминиран от Единната социалистическа партия на Германия. Другите основни партии са:

Тези партии, както и редица масови сдружения (Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност и др.) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно деление

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:

Източен Берлин има статут на окръг от 1961 г.

Въоръжени сили

 Основна статия: Национална народна армия

Външна политика

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване – и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз[1].

Население

Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.[2].

Година Население Гъстота
1950 18 388 000 171
1960 17 188 000 159
1970 17 068 000 158
1980 16 740 000 155
1990 16 028 000 148

Спорт

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава на ГДР 2 от своите 7 места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор[3].

Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. 3 дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждани в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни са изпълнявани други мелодии, например общогерманският химн на Бетовен „Ода на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации[3]. През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането им в екипи със сърп и чук въпреки предварителните договорки[4]. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ[3].

Литература

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009

Източници

  1. ↑ Kuntz, Michael. FKK und FDGB // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
  2. ↑ Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
  3. ↑ а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  4. ↑ OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Германска_демократична_република&oldid=9052746“.