Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
уточн
(форматиране: 5x кавички, интервал (ползвайки Advisor))
м (уточн)
През юни 1915 г. Чърчил пише меморандум, в който казва, че при първия по-значителен успех при Дарданелите:
{{cquote|България неизбежно трябва да се устреми към [[Одрин]], а с България целият Балкански полуостров ще мине на наша страна.{{hrf|Гунев|2007|97}}}} В меморандум от юли 1915 г. Чърчил пише:
{{cquote|Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в [[Вардарска Македония|Македония]], е голямо зло. Присъединяването на [[Кавала]] към Гърция след [[Втората балканска война]] се оказа, както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта.{{hrf|Гунев|2007|104 – 5}}}}.
Балканските страни обаче се държат резервирано и отказват да се присъединят към „каузата на справедливостта срещу хунското варварство“. {{hrf|Гунев|2007|98}}.
 
На 15 ноември 1915 г. той подава оставка от кабинета {{hrf|Jenkins|282 – 8}} и макар че остава член на парламента, постъпва в армията. Служи няколко месеца на [[Западен фронт|Западния фронт]], командвайки 6-и Батальон на Кралските шотландски стрелци (''6th Royal Scots Fusileers'') с чин подполковник.{{hrf|Jenkins|301}}<ref name="army.mod.uk">{{cite web|url=http://www.army.mod.uk/infantry/regiments/4598.aspx |title=20th and early 21st Century – British Army Website |publisher=Army.mod.uk |accessdate=3 April 2011}}</ref> Като командир той провежда 36 акции в ивицата ничия земя, ибез да участва в боеве, макар че неговатанеговият частучастък от фронта при ПлостеертПлогстеерт (Ploegsteert) преди това е еднабил един от най-активните.<ref name="army.mod.uk"/>.
[[File:WinstonChurchill1916Army.gif|thumb|ляво|Чърчил с Кралските шотландски мускетаристрелци, 1916]]
 
През март 1916 г. Чърчил се завръща в Англия, за да говори в Камарата на общините.{{hrf|Jenkins|309}}. Когато в края на 1916 [[Дейвид Лойд Джордж]] става премиер, той отново привлича Чърчил в кабинета си. През юли 1917 г. Чърчил е назначен за министър на амунициитебоеприпасите (на военните доставки) и ръководи производството на танкове, самолети, оръдия и снаряди, а през януари 1919 става министър на войната и авиацията (държавен секретар по военните работи) и до 1921 г. провежда редица реформи. Той е един от авторите на т.нар. правило„правило за десетте годинигодини“, част от кампания за икономии от въоръжаване, основаваща се на допускането, че „през следващите пет или десет години няма да има голяма европейска война“.<ref>{{cite book | last = Чърчил | first = Уинстън | year = 1993 | title = Втората световна война (мемоари) т. 1 Назряващата буря | publisher = ИК „Труд“ |page = 68| isbn = 954-528-006-9 | ref = WW2}}</ref>. До към 1929 г. тази политика за запазване на мира е достатъчно адекватна, но през 1932 г. бивае изоставена поради нарасналата опасноствероятност от война.
 
Главна грижа в мандата му в министерствотоМинистерството на войната е съюзническата интервенция в [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]]. Чърчил твърдо поддържа чуждестранната интервенция, декларирайки, че [[болшевизъм|болшевизмът]] трябва да бъде „удушен в люлката си“.<ref name="centre-282">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031216033237/http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archivedate=16 December 2003|title=Cover Story: Churchill's Greatness|accessdate=26 February 2007|author=Jeffrey Wallin with Juan Williams|date=4 September 2001|publisher=Churchill Centre}}</ref>. Макар че кабинетът е разединен, той успява да издейства интензификация и удължаване на британското участие въпреки яростната враждебностсъпротива на лейбъристите. През 1920 г., след изтеглянето на последните британски войски, Чърчил изпраща оръжия на поляците, когато те нахлуват в [[Украйна]]. Той става министър на колониите през 1921 г. и подписва Англо-ирландския договор от 1921 г., с който се основава [[Ейре|Ирландската независима държава]]. Чърчил участва в дългите преговори и за да защити британските морски интереси, включва в клаузите на договора три пристанища – Куйнстаун ([[Коув]]), Касълтаунбер и Лох Суили, които [[Кралски флот|Кралският флот]] да могатможе да се използватизползва като атлантически бази от [[Кралски флот|Кралския флот]].{{hrf|Jenkins|361 – 5}}. През 1938 г. обаче, според условията на Англо-ирландското търговско споразумение на Чембърлейн-Де Валера, базите са върнати на Ирландската независима държава.
 
След решаването на ирландския въпрос Чърчил насочва цялото си внимание към [[Близкия изток]], като взема непосредствено участие в създаването на няколко арабски държави и в решаването на въпроса за създаването на еврейска държава (в рамките на [[Британски мандат в Палестина|мандата за управление на [[Палестина]], предоставен на Великобритания от [[Общество на народите|Обществото на народите]]). Въпреки че през тези години политическите пристрастия на Чърчил придобиват ясна антисоциалистическа ориентация, той продължава да поддържа [[Лейбъристка партия|пролейбъристката]] платформа на [[Либерална партия (Великобритания)|Либералната партия]]. Неговата позиция срещу болшевиките в [[Съветския съюз]] обаче води до охлаждане в отношенията му с Лойд Джордж.
 
Чърчил е привърженик на употребата на [[сълзотворен газ]] за потушаване на [[кюрди|кюрдските]] бунтове в [[Ирак]],<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/world/2003/apr/19/iraq.arts|title=Gas, chemicals, bombs: Britain has used them all before in Iraq|accessdate=3 February 2009|work=The Guardian|location=London|first=Jonathan|last=Glancey|date=19 April 2003}}</ref>, но такъв не е бил използван, тъй като конвенционалните бомбардировки се считат за достатъчно ефективни.<ref>{{cite book|last=Bhattacharya|first=Sutapas|title=The oneness/otherness mystery|publisher=Motilal Banarsidass Publ|year=1999|page=244|isbn=9788120816541|url=http://books.google.com/?id=_JnQWzQlMN8C&pg=RA4-PA244&dq=churchill+kurds+gas&q=churchill%20kurds%20gas}}</ref>
 
През 1923 г. той успешно лобира пред британското правителство да даде ексклузивните права върху персийските ([[ирак]]ски) петролни ресурси на „Burmah Oil“ (днес [[BP|Бритиш петролиъм]]).<ref>{{cite web|url=http://www.independent.ie/opinion/columnists/kevin-myers/the-greatest-20th-century-beneficiary-of-popular-mythology-has-been-the-cad-churchill-1876680.html |title=The greatest 20th century beneficiary of popular mythology has been the cad Churchill – Kevin Myers, Columnists |publisher=Independent.ie |accessdate=2011-08-09}}</ref>.
 
=== Връщане в Консервативната партия – Канцлер на хазната ===
През септември 1922 г. след среща с членове на парламента, недоволни от справянето с кризата при [[Чанаккале]], Консервативната партия се оттегля от коалиционното правителство и това води до парламентарни избори през октомври. По време на кампанията Чърчил се разболява от [[апендицит]] и е опериран. За времето си операцията е опасна и болезнена и е необходимо дълго възстановяване. Това силно затруднява предизборната му кампания, а освен това Либералната партия продължава вътрешно да е разединена. Той завършва с едва четвърти резултат в избирателен район [[Дънди]]. Чърчил по-късно отбелязва, че напуснал Дънди „без пост, без място [в парламента], без партия и без [[апендикс]]“.<ref name="centre-710"/>. В изборите през 1923 г. той отново се кандидатира за либералите в [[Лестър]] и след това като независим в междинните избори за Уестминстър през 1924 г., но постига успех едва в Епинг в парламентарните избори през същата година. Макар и да не е консерватор, той е приет много добре в техните среди поради ораторските си способности и възгледите на конституционалист и анти-социалист. През 1925 г. той официално се завръща в Консервативната партия, коментирайки иронично, че „всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я сменисмениш втори път.“път“<ref name="centre-710"/><ref>{{cite web |title=Winston Churchill and Parliamentary Democracy|publisher=Churchill Society for the Advancement of Parliamentary Democracy|url=http://www.churchillsociety.org/CMS%20-%20Parliamentary%20Democracy.htm|accessdate=4 May 2008}}</ref>.
 
През 1924 г. Чърчил е назначен за [[канцлер на хазната]] (финансов министър) в правителството на [[Стенли Болдуин]] и ръководи връщането на Великобритания към [[златен стандарт|златния стандарт]] през 1925, което се оказва катастрофално, защото води до [[дефлация]], безработица и стачки.<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/events/budget_99/budget_briefing/279928.stm Budget Blunders: Mr Churchill and the Gold Standard (1925)], BBC News. Retrieved 02-12-2007.</ref> Това решение, обявено при приемането на бюджета, е взето след дълги консултации с различни икономисти, включително [[Джон Мейнард Кейнс]] и директора и борда на [[Английска банка|Английската банка]]. По този повод Кейнс пише „Икономическите последици от г-н Чърчил“' (''The Economic Consequences of Mr. Churchill''), твърдейки че връщането към златния стандарт при предвоенния [[Обменен курс|паритет]] (£ 1 паунд =$ 4.86 долара) би довело до световна депресия. Решението му обаче общо взето е популярно и на него се гледа като на „здрава икономика“, макар че има и противници като [[Макс Айткен]] и Федерацията на британските индустрии.<ref>James p. 207</ref>.
 
По-късно Чърчил гледа на това решение като на най-голямата грешка в живота си. Връщането към предвоенния обменен курс и златния стандарт води до нарастване на разходите за производство с около 10% и до индустриален спад. Най-засегната е въглищната индустрия, която вече страда поради преминаването на корабите от въглища към течно гориво. Избухва миньорска стачка, която през 1926 г. прераства в обща стачка и обхваща 6 милиона души. Чърчил е един от най-изявените ѝ противници и нарича стачниците „неанглийски елементи“. Той пише в правителствения вестник ''British Gazette'': „или страната ще пречупи Общата стачка, или Общата стачка ще пречупи страната“. По същото време той твърди, че фашизмът на [[Бенито Мусолини]] е „направил услуга на целия свят, показвайки начин за справяне с подривните сили“ – тоест, счита режима му за „средство против руската отрова“{{hrf|Гунев|2007|132}}. По едно време Чърчил стига дотам, че нарича Мусолини „Римския гений… най-великият законодател сред хората.“<ref>Picknett, Lynn, Prince, Clive, Prior, Stephen and Brydon, Robert (2002). ''War of the Windsors: A Century of Unconstitutional Monarchy'', p. 78. Mainstream Publishing. ISBN 1-84018-631-3.</ref> По-късно, когато Мусолини става съюзник на Хитлер, отношението на Чърчил към него се преобръща и той го нарича „Мусолини чакала“ и „Мусолини свинята“{{hrf|Гунев|2007|133}}.

Навигация