Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Пренасянето на бойните действия през есента на 1943 г. на територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация. Това обстоятелство е съчетано с примамливите за Чърчил перспективи за падането на прогерманския режим в България преди появата на Съветската армия в района на Балканите.
 
[[Бомбардировки на България през Втората световна война|Въздушната война]] срещу България започва на 14 ноември 1943 г. и продължава до края на март 1944 г. Британските и американските ескадрилибомбардировачи пристигат над своите цели (най-често София) на големи ескадрили, прикривани от значителни формации изтребители. Командването на [[Вермахт]]а не е в състояние да окаже съдействиепомогне на малобройната българска авиация, разполагаща с изостанала и износена материална база. Независимо от това българските летци се ангажиратвстъпват в неравна битка с превъзхождащия ги противник. Само по време на една от големите бомбардировки над София са свалени осем български изтребителя. Капитан [[Димитър Списаревски]] врязва самолета си в американски бомбардировач B-17 „Летяща крепост“, за да не допусне той да хвърли товара си над София. Въпреки превъзходството си търпи загуби, и съюзническата авиация търпи загуби – 329 членове на нейните екипажи попадат в плен, от които 69 умират от раните си. РезултатитеВ резултат от бомбардировките са убити няколко хиляди убитидуши, стотици са тежко ранени българи, напълно разрушени са 1500 сгради само в София. Бомбардирани са и [[Враца]], [[Дупница]], [[Скопие]].{{hrf|Гунев|2007|271}}.
 
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със [[Съюзници]]те по въпроса за излизането на България от войната.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 35, Folder Bulgarian Peace Feelers</ref>,{{hrf|Гунев|2007|278}} След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише:
 
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента си, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със [[Съюзници]]те по въпроса за излизането на България от войната.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 35, Folder Bulgarian Peace Feelers</ref>,{{hrf|Гунев|2007|278}}. След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише:
{{cquote|След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 14, Folder 2, Messages from Churchill, January 1944 – April 1945</ref>,{{hrf|Гунев|2007|279}}}}
 

Навигация