Пиянец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:23, 15 януари 2019

Тази статия е за областта в Източна Македония. За бившето село в Дебърско вижте Пиянец (Дебърско).

Прошение до Марин Дринов от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.

Ваше Прѣвосходителство!
На югъ отъ града нѣколко часа разстояниіе отстои Кюстендилското називаемо Пиянечко окружиіе коіето съдържава 40 села турски и български. Средточиіе на това окружиіе іе именуемото Царево село коіето іе на разстояниіе 9 часа отъ тукъ. Като такъвъ има нужда отъ іединъ какъвъ годѣ управитель, който да разглижда дрѣбни нѣкои работи и расправи на окружиіето и въ сѫщето врѣме да бѫде пазитель на лѣжащитѣ Кочански и Малешевски граници. Заради това покорно долуподписаннитѣ молимъ Ваше Прѣвосходителство благоволѣте да снабдите казанното ни окружиіе съ подобенъ управитель за да би се турнало и то въ по-добъръ редъ.
С надежда, че не ще отречете покорната ни просба, сме и останеме съ дълбоко почитаниіе.
На Ваше Прѣвосходителство ний покорнитѣ и прѣданни жители отъ селата Пиянечки
Ангелъ Стояновъ отъ Царево село
Гоце Янчовъ отъ Вирче
Христо Гяковъ отъ Градъ
Тасе Гоцевъ отъ Стевникъ
Ангелъ Гоцевъ отъ Треботивища
Костадинъ Спасевъ отъ Разловци
Иванчо Николовъ отъ Црьквенецъ
Хамидъ Мустафовъ отъ Царево село
Мустафа Хюсеиновъ отъ Габрово
Мехмедъ Сулеймановъ отъ Градъ
Селимъ Сулеймановъ отъ Звегоръ
Османъ Мустафовъ отъ Звегоръ
1878, мартъ 18^й –
Кюстендилъ

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (Шаблон:Lang-mk, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).^[1]

География

Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма – Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.

От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.

Селища

На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села – Панчарево и Църник – от община Пехчево и село Калиманци в община Виница. Основен център на Пиянец е град Царево село (Делчево).

На българска територия областта заема южната част на Община Невестино – селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в община Бобошево.

В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село – Ветрен в община Невестино село Ветрен в община Царево село.

Етимология

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.^[2]

Топографска карта

Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-82. Мащаб: 1 : 100 000.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1917. с. 62.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 369 – 370.

[1] Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.

[2] Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1917. с. 62.

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{друго значение|областта в Източна Македония|бившето село в Дебърско|Пиянец (Дебърско)}}
 [[File:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|мини|350п|Прошение до [[Марин Дринов]] от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.
 <br>