Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]].
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]].


Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971-1986 г.
Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971 – 1986 г.


== Биография ==
== Биография ==
=== Образование ===
=== Образование ===
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933-34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във [[Виенски университет|Виенския университет]], където защитава докторат. През 1939–1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946–1947 година е на специализация в Париж.
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933 – 34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във [[Виенски университет|Виенския университет]], където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.


=== Професионално развитие ===
=== Професионално развитие ===
Асистент (1931–1941), доцент (1936–1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.
Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.


През 1947–1948 година е декан на [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]] на Софийския университет, през 1948–1951 година е заместник-ректор, през 1951–1956 година – ректор.
През 1947 – 1948 година е декан на [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]] на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година – ректор.


Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.
Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.


През 1951–1957 година е директор на [[Институт за български език|Института за български език]] при [[БАН]]. През 1952 година е избран за академик. През 1956–1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959–1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на [[Единен център по език и литература|Единния център по език и литература]].
През 1951 – 1957 година е директор на [[Институт за български език|Института за български език]] при [[БАН]]. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на [[Единен център по език и литература|Единния център по език и литература]].


Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „[[Кратка българска енциклопедия]]“. През 1974 година става главен редактор на [[Енциклопедия „България А-Я“]], а през 1978 година главен редактор на [[Енциклопедия „България“]], том 1.
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „[[Кратка българска енциклопедия]]“. През 1974 година става главен редактор на [[Енциклопедия „България А-Я“]], а през 1978 година – главен редактор на [[Енциклопедия „България“]], том 1.


=== Членства и председателства ===
=== Членства и председателства ===
* Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник-председател от 1963)
* Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963)
* Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
* Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
* Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
* Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967).
* Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
* Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
* Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
* Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
Ред 50: Ред 50:
== Трудове ==
== Трудове ==
* 1932 – ''„Индоевропейските гутурали“'' (монография)
* 1932 – ''„Индоевропейските гутурали“'' (монография)
* 1941–1945 – ''„Предгръцко езикознание“'' (монография, в 2 тома)
* 1941 – 1945 – ''„Предгръцко езикознание“'' (монография, в 2 тома)
* 1957 – [http://www.promacedonia.org/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm ''„Тракийският език“''] (монография), Издание на БАН, София
* 1957 – [http://www.promacedonia.org/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm ''„Тракийският език“''] (монография), Издание на БАН, София
* 1958 – ''„Въпроси на българската етимология“'' (монография)
* 1958 – ''„Въпроси на българската етимология“'' (монография)
Ред 66: Ред 66:
* [[Стефан Брезински]], [http://old.duma.bg/2007/1207/081207/iskam/isk-3.html „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“], в. „Дума“, 8 декември 2007
* [[Стефан Брезински]], [http://old.duma.bg/2007/1207/081207/iskam/isk-3.html „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“], в. „Дума“, 8 декември 2007


{{Портал|България|Езикознание}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118716964|LCCN=n/82/058564|VIAF=88879603|ISNI=0000 0001 0922 9459|SUDOC=068525109|BNF=cb12163166s}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Георгиев, Владимир}}
{{СОРТКАТ:Георгиев, Владимир}}
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български слависти]]
[[Категория:Български слависти]]
[[Категория:Индоевропеисти]]
[[Категория:Индоевропеисти]]
[[Категория:Ономасти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]]

Версия от 18:47, 15 януари 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден
Починал
14 юли 1986 г. (78 г.)

Учил въвВиенски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Институт за български език при БАН
Семейство
Подпис

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.

Биография

Образование

Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. Габаре. Завършва класическа филология в Софийския университет (1930). През 1933 – 34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.

Професионално развитие

Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.

През 1947 – 1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година – ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.

През 1951 – 1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.

Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година – главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателства

  • Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

  • 1932 – „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941 – 1945 – „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 – „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
  • 1958 – „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 – „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 – „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 – „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 – „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 – „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 – „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 – „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 – „Траките и техният език“ (монография)

Източници