Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]]. |
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]]. |
||
Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971 |
Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971 – 1986 г. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Образование === |
=== Образование === |
||
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933 |
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933 – 34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във [[Виенски университет|Виенския университет]], където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж. |
||
=== Професионално развитие === |
=== Професионално развитие === |
||
Асистент ( |
Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945) и професор (от 1945) в Софийския университет. |
||
През |
През 1947 – 1948 година е декан на [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]] на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година – ректор. |
||
Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ. |
Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ. |
||
През |
През 1951 – 1957 година е директор на [[Институт за български език|Института за български език]] при [[БАН]]. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на [[Единен център по език и литература|Единния център по език и литература]]. |
||
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „[[Кратка българска енциклопедия]]“. През 1974 година става главен редактор на [[Енциклопедия „България А-Я“]], а през 1978 година |
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „[[Кратка българска енциклопедия]]“. През 1974 година става главен редактор на [[Енциклопедия „България А-Я“]], а през 1978 година – главен редактор на [[Енциклопедия „България“]], том 1. |
||
=== Членства и председателства === |
=== Членства и председателства === |
||
* Международен комитет на славистите (председател 1958 |
* Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963) |
||
* Български национален комитет на славистите (председател от 1955), |
* Български национален комитет на славистите (председател от 1955), |
||
* Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 |
* Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967). |
||
* Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973). |
* Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973). |
||
* Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет). |
* Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет). |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
== Трудове == |
== Трудове == |
||
* 1932 – ''„Индоевропейските гутурали“'' (монография) |
* 1932 – ''„Индоевропейските гутурали“'' (монография) |
||
* |
* 1941 – 1945 – ''„Предгръцко езикознание“'' (монография, в 2 тома) |
||
* 1957 – [http://www.promacedonia.org/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm ''„Тракийският език“''] (монография), Издание на БАН, София |
* 1957 – [http://www.promacedonia.org/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm ''„Тракийският език“''] (монография), Издание на БАН, София |
||
* 1958 – ''„Въпроси на българската етимология“'' (монография) |
* 1958 – ''„Въпроси на българската етимология“'' (монография) |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
* [[Стефан Брезински]], [http://old.duma.bg/2007/1207/081207/iskam/isk-3.html „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“], в. „Дума“, 8 декември 2007 |
* [[Стефан Брезински]], [http://old.duma.bg/2007/1207/081207/iskam/isk-3.html „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“], в. „Дума“, 8 декември 2007 |
||
{{Портал|България|Езикознание}} |
|||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118716964|LCCN=n/82/058564|VIAF=88879603|ISNI=0000 0001 0922 9459|SUDOC=068525109|BNF=cb12163166s}} |
|||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Георгиев, Владимир}} |
{{СОРТКАТ:Георгиев, Владимир}} |
||
[[Категория:Български езиковеди]] |
[[Категория:Български езиковеди]] |
||
[[Категория:Български слависти]] |
[[Категория:Български слависти]] |
||
[[Категория:Индоевропеисти]] |
[[Категория:Индоевропеисти]] |
||
[[Категория:Ономасти]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]] |
Версия от 18:47, 15 януари 2019
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.
Владимир Георгиев | |
български езиковед | |
Роден |
3 февруари 1908 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Учил във | Виенски университет Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет Институт за български език при БАН |
Семейство | |
Подпис |
Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.
Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.
Биография
Образование
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. Габаре. Завършва класическа филология в Софийския университет (1930). През 1933 – 34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.
Професионално развитие
Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.
През 1947 – 1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година – ректор.
Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.
През 1951 – 1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година – главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.
Членства и председателства
- Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963)
- Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
- Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967).
- Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
- Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
- Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
- Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).
Трудове
- 1932 – „Индоевропейските гутурали“ (монография)
- 1941 – 1945 – „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
- 1957 – „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
- 1958 – „Въпроси на българската етимология“ (монография)
- 1958 – „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
- 1958 – „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
- 1959 – „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
- 1960 – „Българска етимология и ономастика“ (монография)
- 1964 – „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
- 1966 – „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
- 1969 – „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
- 1977 – „Траките и техният език“ (монография)
Източници
- Биография на Владимир Георгиев на сайта на Софийския университет
- Стефан Брезински, „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“, в. „Дума“, 8 декември 2007
|