Български народен съюз „Кубрат“: Разлика между версии
→История: Външни препратки |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Българският народен съюз „Кубрат“''' (БНСК) е [[Крайна десница в България|крайнодясна]] силно повлияна от [[Фашизъм|фашизма]] [[политическа организация]] в [[България]] след 1922 г.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 16, 21 – 24, 120 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> |
'''Българският народен съюз „Кубрат“''' (БНСК) е [[Крайна десница в България|крайнодясна]] силно повлияна от [[Фашизъм|фашизма]] [[политическа организация]] в [[България]] след 1922 г.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 16, 21 – 24, 120 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> |
||
[[Файл:Sign of the Bulgarian national union Kubrat 1913-1944.jpg|мини|Знак на Български народен съюз ,"Кубрат" 1913 -1944]] |
|||
== История == |
== История == |
||
Версия от 10:28, 17 януари 2019
| Български народен съюз „Кубрат“ | |
| Ръководител(и) | Борис Сирманов |
|---|---|
| Основана | 1922 г. |
| Разформирована | 1944 г. (забранена) |
| Идеология | национализъм |
Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК) е крайнодясна силно повлияна от фашизма политическа организация в България след 1922 г.[1]
История
Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.[1] Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал Борис Сирманов, включваща още генерал Владимир Вазов и генерал Георги Тодоров.[2] Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, “партиите на реда”, македонските среди, като член може да бъде “всеки български гражданин без разлика на вяра и народност”. [3] През 1923 г. се влива в Народния сговор, но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.[1] Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.[1] Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, главно представители на средната класа в градовете.[1]
БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав с мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето. [1] [3]
Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.[1]
Външни препратки
Българският народен съюз „Кубрат“
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 16, 21 – 24, 120.
- ↑ Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32
- ↑ а б Устав на БНСК утвърден на 10 март 1925 г., Сп. "Кубрат", бр. № 17, 1925 г.