Колумбия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 56: Ред 56:
През [[1810]] жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от [[Симон Боливар]] и [[Франсиско Сантандер]] те я извоюват окончателно на [[7 август]] [[1819]]. Основаната [[Велика Колумбия]] се разпада през [[1831]] и част от нея става Република Нова Гранада, по-късно преименувана на Съединени щати на Колумбия и накрая на днешната Република Колумбия. Панама е част от нея до [[1903]].
През [[1810]] жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от [[Симон Боливар]] и [[Франсиско Сантандер]] те я извоюват окончателно на [[7 август]] [[1819]]. Основаната [[Велика Колумбия]] се разпада през [[1831]] и част от нея става Република Нова Гранада, по-късно преименувана на Съединени щати на Колумбия и накрая на днешната Република Колумбия. Панама е част от нея до [[1903]].


Демократическата история на държавата е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжниците на консервативната и либералната партия се водят в началото и средата на [[20 век]]. През [[1957]] се основава [[Национален фронт (Колумбия)|Национален фронт]], при който двете партии управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната [[корупция]]. Възникват няколко [[партизани|партизански]] движения с [[комунизъм|комунистически]] и [[националсоциализъм|националсоциалистически]] характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от [[търговия с наркотици]]. Отвличанията също са честа практика. Сигурността в Колумбия се подобрява, но прилаганите военни мерки водят до сериозни дебати по отношение нарушаване на човешките права.
Демократическата история на държавата е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжниците на консервативната и либералната партия се водят в началото и средата на [[20 век]]. През [[1957]] се основава [[Национален фронт (Колумбия)|Национален фронт]], при който двете партии управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната [[корупция]]. Възникват няколко [[партизани|партизански]] движения с [[комунизъм|комунистически]] и [[националсоциализъм|националсоциалистически]] характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от [[търговия с наркотици]]. Отвличанията също са честа практика. Сигурността в Колумбия се подобрява, но прилаганите военни мерки водят до сериозни дебати по отношение нарушаване на човешките права. Да ти еба майката да ти еба тъпа скапана.


== География ==
== География ==

Версия от 20:01, 24 януари 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Колумбия.

Република Колумбия
República de Colombia
      
Девиз: Libertad y Orden (Свобода и ред)
Химн: Oh gloria inmarcesible
Местоположение на Колумбия
Местоположение на Колумбия
География и население
Площ1 141 748 km²
(на 25-то място)
Води8.8%
СтолицаБогота
Най-голям градБогота
Официален езикиспански
Население (2018)49,996,445
(на 29-то място)
Гъстота на нас.43 души/km²
(на 173-то място)
Управление
ФормаПрезидентска република
ПрезидентИван Маркес
ВицепрезидентМарта Лусия Рамирез
История
Независимост
от Испания
7 август 1819
Икономика
БВП (ППС, 2018)$750.276 млрд.
БВП на човек (ППС)$15,055
БВП (ном., 2018)$327.978 млрд.
БВП на човек (ном.)$6,581
ИЧР (2017)Повишение 0.747 (висок)
(на 90-то място)
Джини (2017)50.8 (висок)
ВалутаКолумбийско песо (COP)
Други данни
Часова зонаUTC-5
Автомобилно движениедясно
Код по ISOCO
Интернет домейн.co
Телефонен код+57
ITU префиксCLM
Официален сайтwww.gov.co
Колумбия в Общомедия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

История

Културата в района на Колумбия е съществувала поне едно хилядолетие преди новата ера. Първият досег на европейските колонизатори е в началото на 16 век. През 1525 испанците основават първия европейски град на континента – Санта Марта в крайбрежието на Карибско море. Постепенно те добиват по-широк контрол и около 1538 конкистадорът Гонсало де Кесада навлиза навътре в сушата и основава града Санта Фе де Богота (днес Богота). Управителят на колонията, дотогава зависима от вицекралство Перу, основава собствено вицекралство Нова Гранада през 1717. Под юрисдикцията му попадат и части от днешни Венецуела, Панама и Еквадор.

През 1810 жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от Симон Боливар и Франсиско Сантандер те я извоюват окончателно на 7 август 1819. Основаната Велика Колумбия се разпада през 1831 и част от нея става Република Нова Гранада, по-късно преименувана на Съединени щати на Колумбия и накрая на днешната Република Колумбия. Панама е част от нея до 1903.

Демократическата история на държавата е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжниците на консервативната и либералната партия се водят в началото и средата на 20 век. През 1957 се основава Национален фронт, при който двете партии управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната корупция. Възникват няколко партизански движения с комунистически и националсоциалистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от търговия с наркотици. Отвличанията също са честа практика. Сигурността в Колумбия се подобрява, но прилаганите военни мерки водят до сериозни дебати по отношение нарушаване на човешките права. Да ти еба майката да ти еба тъпа скапана.

География

С обща площ от 1 138 910 km2 Колумбия е четвъртата по големина държава в Южна Америка след Бразилия, Аржентина и Перу. Климатът е екваториален и субекваториален, но е под влиянието на Андите и е по-хладен към планините. Колумбийският масив се разделя на три части от долините на реките Магдалена и Каука. Източната част Лос Лянос е равнинна и се състои предимно от савани и тропически джунгли, прорязани от притоци на Ориноко и Амазонка. Равнинни области има и по двете крайбрежия на север и запад от Андите.

Колумбия има една от най-разнообразните флора и фауна на планетата. Тук има над 40 000 вида цветни растения, 1500 вида птици (от най-малката птичка колибри до най-голямата летяща птица-андски кондор), множество влечуги, сред които гигантските змии питон, боа и анаконда (достигаща дължина 11 метра), голям брой крокодили и алигатори, някои от които са дълги над 7 метра и с тегло над 1 тон и др., голям брой бозайници-ягуар, пума, оцелот, тапир, капибара, очилата мечка, множество маймуни и др. Сред жабите тук е и най-отровната в света жаба – дървесната кокои.

Държавно устройство

Административно деление

Страната се разделя на 32 департамента и 1 столичен окръг*: Амасонас, Араука, Атлантико, Богота*, Боливар, Бояка, Калдас, Касанаре, Каука, Сесар, Чоко, Кордоба, Кундинамарка, Гуаиния, Гуавиаре, Уила, Ла Гуахира, Магдалена, Мета, Нарино, Путумайо, Киндио, Рисаралда, Сан Андрес и Провиденсия, Сантандер, Сукре, Толима, Ваупес, Вичада, Антиокия, Какета, Северен Сантандер и Вале дел Каука.

Население

Населението на Колумбия е 44 379 598 души (2007). 90% от населението са католици, а 10% определят за себе си, че изповядват друга религия. Годишният приръст на населението е 1.433% (2007), което и отрежда място сред страните със среден годишен прираст на населението.

Колумбия е на 4 място по население в Америка след САЩ, Бразилия и Мексико. По-голямата част от него е концентрирана в централната и западна част на страната. Характерна е вътрешната миграция от селата към големите градове. Докато през 1938 г. градското население е било едва 28%, то през 2005 г. то вече е над 76%. Външната миграция е главно към САЩ, Испания и Венецуела. По данни на местната статистика в чужбина са емигрирали и живеят около 3.5 милиона колумбийци.

Най-многобройната етническа група са метисите – 58%, следвани от бялата раса – 20% и афроколумбийците на трето място с 10.6%. Коренното население е представено от 3.4%.

Икономика

Икономиката на Колумбия е пета по сила в Южна Америка и от 1995 г. насам има среден годишен растеж от 5.5%. За 2007 г. БВП на Колумбия е 319.5 милиарда $, което се пада по 6 700 $ на глава от населението. Въпреки това има голяма пропаст между отделните класи в Колумбия – 49.2% от населението живее под прага на бедността, а безработицата за 2007 г. е 11.2%.

Култура

В литературата най-известното колумбийско име безспорно е Габриел Гарсия Маркес, който с неговия шедьовър Сто години самота печели Нобелова награда през 1982 г. Големи имена в съвременната световна литература са и Фернандо Вайехо, Алваро Мутис и Херман Кастро Кайседо, който е на второ място след Маркес по продадени книги от колумбийски автор.

В музиката Колумбия може да се гордее с три световни звезди – Шакира и Хуанес – и двамата са печелили в кариерата си Грами, както и J Balvin, който стана по-известен с хита Tranquila.

Бележки