Планиница (община Цариброд): Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от [[Планиница (община Пирот)|това]] в съседната [[Пирот (община)|община Пирот]] е наричано '''Горна Планинѝца''' ({{lang-sr|Горња Планиница}}) или '''Бугарска Планинѝца'''. |
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от [[Планиница (община Пирот)|това]] в съседната [[Пирот (община)|община Пирот]] е наричано '''Горна Планинѝца''' ({{lang-sr|Горња Планиница}}) или '''Бугарска Планинѝца'''. |
||
== История == |
== История == |
||
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче]]та.<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref> |
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче]]та.<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref> В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година селото е посочено като ''Планинче'', спадащо към [[каза]] [[Шекир кьой]]. Има една войнушка бащина – на Джордже Димитри.<ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.</ref> |
||
При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[Сърбия]], а другата, Горна Планиница - в [[Княжество България|България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref> |
При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[Сърбия]], а другата, Горна Планиница - в [[Княжество България|България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref> |
||
Версия от 12:49, 26 януари 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.
| Планиница Планиница/Planinica | |
  Планиница | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 543 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Планиница в Общомедия | |
Планинѝца е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 9 души, докато през 1991 г. е било 15 души. В селото живеят предимно българи.
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната община Пирот е наричано Горна Планинѝца (Шаблон:Lang-sr) или Бугарска Планинѝца.
История
Селото е споменато като Планинци в османски регистър от ХV век. Тимар е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 акчета.[1] В регистър на войнушките бащини от 1606 година селото е посочено като Планинче, спадащо към каза Шекир кьой. Има една войнушка бащина – на Джордже Димитри.[2]
При прокарването на границата по Берлинския договор от 1878 година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и Долна Планиница, е включена в Сърбия, а другата, Горна Планиница - в България.[3]
През 1909 година Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.[4]
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Планиница е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Планиница, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.
Население
- 1948 – 147 жители.
- 1953 – 146 жители.
- 1961 – 111 жители.
- 1971 – 71 жители.
- 1981 – 35 жители.
- 1991 – 15 жители.
- 2002 – 8 жители.
- 2011 – 2 жители.
При преброяването от 2002 година шестима жители на Планиница са записани като българи, а двама – като сърби.
Забележителности
Бележки
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.
- ↑ Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.
Шаблон:География-мъниче Шаблон:Сърбия-мъниче
| ||||||||||||||||||||||||
