Всенасочен УКВ радиофар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м VOR“ преместена като „Всенасочен УКВ радиофар“: Утвърдено име на български
+картинки
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:D-VOR PEK.JPG|мини|вдясно|250п|D-VOR/DME радиомаяк с позивна <code>PEK</code> ([[Пекин]]).]]
[[Картинка:VORTAC TGO Aichtal Germany 01.JPG|мини|вдясно|250п|VOR/DME/TACAN радиомаяк с позивна <code>TGO</code> до [[Айхтал]] и [[Некартайлфинген]], [[Германия]].]]
'''Всенасочените УКВ радиофарове''' (на английски: ''VHF Omni-directional Radio Range'', съкратено '''VOR''') са вид [[радионавигация|радионавигационна]] система в [[авиация]]та, състояща се от множество наземни [[радиомаяк|радиомаяци]] с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.
'''Всенасочените УКВ радиофарове''' (на английски: ''VHF Omni-directional Radio Range'', съкратено '''VOR''') са вид [[радионавигация|радионавигационна]] система в [[авиация]]та, състояща се от множество наземни [[радиомаяк|радиомаяци]] с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.



Версия от 14:18, 13 април 2007

D-VOR/DME радиомаяк с позивна PEK (Пекин).
VOR/DME/TACAN радиомаяк с позивна TGO до Айхтал и Некартайлфинген, Германия.

Всенасочените УКВ радиофарове (на английски: VHF Omni-directional Radio Range, съкратено VOR) са вид радионавигационна система в авиацията, състояща се от множество наземни радиомаяци с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.

История

VOR се счита се за едно от най-важните въведения в авиационната навигация. Използването на тази система започва да става масово в гражданската авиация малко след Втората световна война, като и до днес, в ерата на спътниковата навигация, си остава първостепенно средство за близка радионавигация.

Принцип на работа

Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове. Всеки радиофар предава два сигнала едновременно. Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа идентификатора на станцията чрез морзов код. Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост. Самолетният приемник използва тези сигнали, за да определи посоката, в която се намира предавателят. След засичане на поне два предавателя, чрез триангулация може да се определи местоположението на самолета. Точноста е висока, тъй като посоката на разпространение на ултракъсите вълни се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.

Често VOR станциите на земята имат и далекомерни УКВ средства (DME). Така съществено се повишава точността на определяне на местоположението на самолета във въздуха.

Вижте също

Външни препратки