Стоил Попов (актьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 86: | Ред 86: | ||
* [[Таралежите се раждат без бодли]] (1971) |
* [[Таралежите се раждат без бодли]] (1971) |
||
* [[Князът]] (1970) – татаринът-убиец, пратеник на Смилец |
* [[Князът]] (1970) – татаринът-убиец, пратеник на Смилец |
||
* [[На всеки километър]] (1969) |
* [[На всеки километър]] (1969-1971), 24 серии - кръчмарят Постол Ефтимов ''(в 18-та серия: „Хищникът“ – 1971)'' |
||
* [[Ивайло (филм)|Ивайло]] (1963) |
* [[Ивайло (филм)|Ивайло]] (1963) |
||
* [[Калоян (филм)|Калоян]] (1963) |
* [[Калоян (филм)|Калоян]] (1963) |
||
Версия от 08:32, 11 февруари 2019
| Стоил Попов | |
| български актьор | |
| Роден | Стоил Пеев Попов
|
|---|---|
| Починал | |
Стоил Пеев Попов е български актьор.
Биография
Роден е на 29 юни 1920 г. в град Казанлък. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1943 г. и Държавната театрална школа в гр. София (днес НАТФИЗ) при Николай Масалитинов през 1946 г.[1]
Участва в основаването на Народния театър за младежта.
Работи в Народния театър за младежта (1945−1966), НДТ „Сълза и смях“.[2]
Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.[3]
Носител на национални награди и държавни отличия.[4]
Почива на 28 януари 2007 г. в гр. София.[5]
Награди и отличия
- „Заслужил артист“ (1977)
Театрални роли
- „Котаракът в чизми“ (от Н. Стойчева-Данчова) – Регента (дебют на сцената на Народния театър за младежта, София) (1945 г.)[6]
- „Златното ключе“ (по Алексей Николаевич Толстой) – Карабас-Барабас[7]
- „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) – Вълкът[8]
- „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) – Вълкът[9]
- „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) – Баба Яга[10]
- „Вълшебникът от Оз“ (по Лиман Франк Баум) – Страхливият лъв[11]
- „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) – Проф. Синелников[12]
- „Щедра вечер“ (от В. Блажек) – Силният мъж[13]
- „Чужд човек“ (от И. Дворецки) – Плужин[14]
- „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) – Николов[15]
- „Кухнята“ (от А. Уескър) – Макс[16]
- „Разбойник“ (от Карел Чапек) – Шефилд[17]
- „Покана от Париж“ (от П. Панчев) – Бай Васил[18]
Телевизионен театър
- „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части
- „Донаборник“ (1981)
Филмография
- В името на народа (1984), 8 серии – аптекарят
- Капитан Петко войвода (1981), 12 серии
- Нощните бдения на поп Вечерко (1980)
- На всеки километър II (1971), 13 серии – кръчмарят Апостол
- Таралежите се раждат без бодли (1971)
- Князът (1970) – татаринът-убиец, пратеник на Смилец
- На всеки километър (1969-1971), 24 серии - кръчмарят Постол Ефтимов (в 18-та серия: „Хищникът“ – 1971)
- Ивайло (1963)
- Калоян (1963)
- Маргаритка (1961)
- Последният рунд (1961) – Шофьорът
- Пътища (1959) (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
- Стубленските липи (1960) – Пешо безсолният
- Малката (1959)
- Животът си тече тихо... (1957)
- Тайната вечеря на седмаците (1957) – Косо
Източници
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367