Евангелие от Лука: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Евангелието от Лука''' ({{lang-grc|Κατά Λουκάν Ευαγγέλιον}}; {{lang-la|Evangelium secundum Lucam}}) е третото [[синоптични евангелия|синоптично]] и едно от четирите [[Библейски канон|канонични]] [[евангелие|евангелия]], част от [[Нов завет|Новия завет]]. Написано през 50 година (някои предполагат 63 г.). Описва проповедническата дейност на Иисус Христос, Разпятието и Възкресението Му, чудесата, Велики Четвъртък. В това евангелие фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11: 2 – 4). |
'''Евангелието от Лука''' ({{lang-grc|Κατά Λουκάν Ευαγγέλιον}}; {{lang-la|Evangelium secundum Lucam}}) е третото [[синоптични евангелия|синоптично]] и едно от четирите [[Библейски канон|канонични]] [[евангелие|евангелия]], част от [[Нов завет|Новия завет]]. Написано през 50 година (някои предполагат 63 г.). Описва проповедническата дейност на Иисус Христос, Разпятието и Възкресението Му, чудесата, Велики Четвъртък. В това евангелие фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11: 2 – 4). |
||
Свети апостол Лука ( |
Свети апостол Лука ([[Лука (евангелист)]]) е от 70-те ученици на Иисус Христос. По професия е лекар. Занимава се и с рисуване, като пръв изписва образите на Богородица и апостолите Петър и Павел. |
||
== Влияния над известни философи == |
== Влияния над известни философи == |
||
Версия от 16:50, 11 февруари 2019
Евангелието от Лука (Шаблон:Lang-grc; Шаблон:Lang-la) е третото синоптично и едно от четирите канонични евангелия, част от Новия завет. Написано през 50 година (някои предполагат 63 г.). Описва проповедническата дейност на Иисус Христос, Разпятието и Възкресението Му, чудесата, Велики Четвъртък. В това евангелие фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11: 2 – 4).
Свети апостол Лука (Лука (евангелист)) е от 70-те ученици на Иисус Христос. По професия е лекар. Занимава се и с рисуване, като пръв изписва образите на Богородица и апостолите Петър и Павел.
Влияния над известни философи
Идеята за възмездието (Лука 6:25) и за това, че доволните в този свят ще бъдат сурово наказани (Лука 6:24), е застъпена от християнския екзегет и теолог Квинт Септимий Флорент Тертулиан, който екстраполира евангелските предсказания и за всички езически божества и царе:
| „ | На какво да се удивлявам! На какво да се смея! Там аз ще възтържествувам, гледайки толкова царе, чието приемане в небесата биде възвестено, да стенат ведно със самия Юпитер и неговите свидетели в дълбок мрак."[1] | “ |
Източници
- ↑ Quinti Septimii Florentis Tertulliani De Spactaculis „Quid admirer! Quid rideam! Ubi gaudeam! Ubi exultam, spectans tot et tantos reges, qui in caelum recepti nuntiabatur, cum ipso Iove et ipsis suis testibus in imes tenebris congemescentes!“