Радиново: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:


== История ==
== История ==
[[Файл:Radenovo.jpg|мини|ляво|]]
[[Файл:Radenovo.jpg|мини|дясно|260п|]]


Според местното предание името на селото идва от Ради – млад, непокорен и горд българин, живял по времето на османската власт. Селото, в което Ради живеел, се намирало между река Потока и сегашното село [[Войсил]]. Турци отвлекли няколко от най-хубавите моми в селото, между които и изгората на Ради. Вечерта той събрал една дузина младежи, изколват турците и освобождават девойките. За да избегнат отмъщение, бягат в гъстата гора, турска потеря ги търсила, за да ги изколи, но не ги открила. След това Ради с младежите се заселват на мястото, където днес е село Радиново.
Според местното предание името на селото идва от Ради – млад, непокорен и горд българин, живял по времето на османската власт. Селото, в което Ради живеел, се намирало между река Потока и сегашното село [[Войсил]]. Турци отвлекли няколко от най-хубавите моми в селото, между които и изгората на Ради. Вечерта той събрал една дузина младежи, изколват турците и освобождават девойките. За да избегнат отмъщение, бягат в гъстата гора, турска потеря ги търсила, за да ги изколи, но не ги открила. След това Ради с младежите се заселват на мястото, където днес е село Радиново.
Ред 42: Ред 42:


Подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. (Istanbul – BOA, MAD 3604, s. 70-87, където са описани селата от нахия Коюндепеси на казата Филибе, сред които е и Радиново) – „Каза Филибе...Нахия Коюндепеси...Село Радинова. Чифлици мюсюлмани – 2. Ханета(къщи) на неверниците (т.е българите-християни) в споменатато село – ханета (къщи) рая (обикновеното население) – 7, ханетата на войниците от село – общо 24 ханета (къщи). Всичко ханета (къщи) от споменатото село Радинова – общо 33 ханета (къщи). Мюсюлмани – 2 ханета (къщи). Неверници – 31 ханета (къщи).“ – Сборник „Ege Ünıversıtesi edebiat fakultesi yaınları. Tarih ıncelemleri Dergisi – cilt/volume XXII(22), sayı/number 2,aralık/december 2007, Bornova – Izmir.Prof.dr.Ahmet Özgiray`a armağan“ – вижте статитията на турския историк-османист доцент Туран Гьокче – „Turan Gökçe – 1695 Tarihli mufassal avariz defterine göre Filibe kazasında nüfus ve yerleşme düzeni“, s.99 (вижте графи 2-7 от посочената таблица с цифровите извадки от дефтера).
Подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. (Istanbul – BOA, MAD 3604, s. 70-87, където са описани селата от нахия Коюндепеси на казата Филибе, сред които е и Радиново) – „Каза Филибе...Нахия Коюндепеси...Село Радинова. Чифлици мюсюлмани – 2. Ханета(къщи) на неверниците (т.е българите-християни) в споменатато село – ханета (къщи) рая (обикновеното население) – 7, ханетата на войниците от село – общо 24 ханета (къщи). Всичко ханета (къщи) от споменатото село Радинова – общо 33 ханета (къщи). Мюсюлмани – 2 ханета (къщи). Неверници – 31 ханета (къщи).“ – Сборник „Ege Ünıversıtesi edebiat fakultesi yaınları. Tarih ıncelemleri Dergisi – cilt/volume XXII(22), sayı/number 2,aralık/december 2007, Bornova – Izmir.Prof.dr.Ahmet Özgiray`a armağan“ – вижте статитията на турския историк-османист доцент Туран Гьокче – „Turan Gökçe – 1695 Tarihli mufassal avariz defterine göre Filibe kazasında nüfus ve yerleşme düzeni“, s.99 (вижте графи 2-7 от посочената таблица с цифровите извадки от дефтера).
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->


== Население ==
=== Културни и природни забележителности ===

Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3940&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Радиново, община Марица, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 13 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = bg}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 13 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref>}}

{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
|1934г = 677
|1946г = 776
|1956г = 863
|1965г = 805
|1975г = 774
|1985г = 757
|1992г = 767
|2001г = 753
|2011г = 754
}}

=== Етнически състав ===

;Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 13 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>}}

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
| align="center"|Общо || 754 || 100.00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 660 || 87.53
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ||
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ||
|-
|align="left"|Други || 0 || 0.00
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0.00
|-
|align="left"|Не отговорили || 92 || 12.20
|}

== Културни и природни забележителности ==
Историческа забележителност в село Радиново е паметна плоча, открита през 1981 г. в чест на 1300 години от основаването на България. На нея са изписани имената на загиналите местни участници в Балканската война 1912-1913 г., Първата световна война – 1914-1918 г., Отечествената война – 1944-1945 г.
Историческа забележителност в село Радиново е паметна плоча, открита през 1981 г. в чест на 1300 години от основаването на България. На нея са изписани имената на загиналите местни участници в Балканската война 1912-1913 г., Първата световна война – 1914-1918 г., Отечествената война – 1944-1945 г.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Последната събота на месец май (летен [[Никулден]]) – традиционен събор на селото.
Последната събота на месец май (летен [[Никулден]]) – традиционен събор на селото.

<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->


== Икономика ==
== Икономика ==
Ред 63: Ред 99:
* Завод за преработка на череши „Агри България“ЕООД
* Завод за преработка на череши „Агри България“ЕООД


== Източници ==
== Външни препратки ==
<references />

{{Община Марица}}
{{Община Марица}}
{{Мъниче селища в България}}
{{Портал|География|България}}


[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Села в област Пловдив]]

Версия от 10:27, 13 февруари 2019

Радиново
Общи данни
Население800 души[1] (15 март 2024 г.)
61,3 души/km²
Землище13,065 km²
Надм. височина175 m
Пощ. код4202
Тел. код0318
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ61412
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Марица
Димитър Иванов
(Обединени земеделци; 2011)
Кметство
   кмет
Радиново
Димитър Къртев
(ГЕРБ)

Радиново е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив. Името на селото се среща понякога и като Раденово.

География

Село Радиново се намира в Горнотракийската низина, на 7 km северозападно от град Пловдив на надморска височина 172 m. Площта на селото е 1270,5 ha.

История

Според местното предание името на селото идва от Ради – млад, непокорен и горд българин, живял по времето на османската власт. Селото, в което Ради живеел, се намирало между река Потока и сегашното село Войсил. Турци отвлекли няколко от най-хубавите моми в селото, между които и изгората на Ради. Вечерта той събрал една дузина младежи, изколват турците и освобождават девойките. За да избегнат отмъщение, бягат в гъстата гора, турска потеря ги търсила, за да ги изколи, но не ги открила. След това Ради с младежите се заселват на мястото, където днес е село Радиново.

Това обаче е според преданията. Историческите сведения обаче говорят друго, и според тях Радиново е старо селище, съществувало през Средновековието и преживяло османското нашествие.

Най-ранните сведения за селото се съдържат в акънджийския регистър от 1472 г., където селото е описано като „село Радин Ова Геберан“, част от нахията Филибе (Пловдив) – (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.48а – справка на сътрудника на Ориенталския отдел на НБКМ-Сф Стоян Шиваров. Копие от справката – в личния архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). Сведения за селото под имената „Село Раднева, спадащо към Филибе“ има и в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г. (НБКМ-Сф, ОО – Д 649 – Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161) и под името „село Радинова“ от каазата Филибе (Пловдив) в целокупния кратък регистър на Османската империя от 1530 г.(Istanbul – BOA, TD 370,s.93).

Османски документи за село Радиново от периода ХV-ХVІІ в.:

Подробен регистър на акънджиите от 1472 г. – „Нахия Филибе (Пловдив). Село Радин Ова Геберан“ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.48 а. В дефтера на акънджиите от 1472 г., под името на селото – Радин Ова Геберан са посочени всичко главите на 23 домакинства, като всичките имена на данъкоплатците са до едно християнски.(това е най-ранният известен досега османски данъчен регистър за района на Пловдивско и все още не е публикуван).

Подробен регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(НБКМ-Сф, ОО – Д 649) – „Село Раднева, спадащо към Филибе.Къщи (неверници – т.е.християни) – 3.Доход – 256(акчета)“. – Извори за българската история, том 10, Сф, БАН,1964 г., стр.161.

Подробен регистър на тимарската ленна рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г. – „Нахия Филибе.Село Радинова“ – Istanbul – BOA, TD 26,s.99 (споменато е във една странична бележка в полета на л.99 от дефтера, заедно със още 6 пловдивски села). Пак във същия дефтер от 1489 г. – „Тимар на Мурад, син на Сенкур, сераскер на вилаета, и на Халил. Владеят го и участват в походите. Село Радинова“ – Istanbul – BOA, TD 26,s.149.

Подробен войнишки регистър на Пловдивско от 1495 г.(?) – „Село Радинова, спада към Филибе“ (НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87) – Извори за българската история, том 20, Сф, БАН, 1974 г., стр. 186-196.

Съкратен целокупен регистър на цялата Османска империя от 1530 г. – „Каза Филибе(Пловдив)...Село Радинова.Ханета(къщи) неверници (т.е. българи-християни) – 45. Ханета (къщи) вдовици – 6. (общо всичко 51 ханета/къщи). Доход – 4300(акчета)“ – Istanbul – BOA, TD 370,s.93.

Подробен войнишки регистър на Пловдивско от 1573 г. – „Село Радин от казата Филибе“ (Istanbul – BOA MAD 363,s.373) – Ст. Андреев, Е. Грозданова – „Българите през ХVІ в.“, Сф, 1986 г., стр.66-68.

Съкратен иджмал регистър на данъка джизие за Пловдивско от 1635 г. (НБКМ-Сф, ОО – ф.88, а.е.50) – „Село Радинова – 20 ханета (т.е. къщи християни), нови – 2 (ханета, т.е. къщи – хриситияни), всичко 22 ханета (къщи) християни“. – Турски извори за българската история, том 8, Сф, 2001 г., стр. 21 – виж № 51.

Съкратен иджмал регистър на данъка джизие за Пловдивско от 1651 г. (НБКМ-Сф, ОО – Пд 17/28) – „Село Радинова – 12 ханета (т.е. къщи – хриситияни).“ – Турски извори за българската история, том 8, Сф, 2001 г., стр. 216.

Подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. (Istanbul – BOA, MAD 3604, s. 70-87, където са описани селата от нахия Коюндепеси на казата Филибе, сред които е и Радиново) – „Каза Филибе...Нахия Коюндепеси...Село Радинова. Чифлици мюсюлмани – 2. Ханета(къщи) на неверниците (т.е българите-християни) в споменатато село – ханета (къщи) рая (обикновеното население) – 7, ханетата на войниците от село – общо 24 ханета (къщи). Всичко ханета (къщи) от споменатото село Радинова – общо 33 ханета (къщи). Мюсюлмани – 2 ханета (къщи). Неверници – 31 ханета (къщи).“ – Сборник „Ege Ünıversıtesi edebiat fakultesi yaınları. Tarih ıncelemleri Dergisi – cilt/volume XXII(22), sayı/number 2,aralık/december 2007, Bornova – Izmir.Prof.dr.Ahmet Özgiray`a armağan“ – вижте статитията на турския историк-османист доцент Туран Гьокче – „Turan Gökçe – 1695 Tarihli mufassal avariz defterine göre Filibe kazasında nüfus ve yerleşme düzeni“, s.99 (вижте графи 2-7 от посочената таблица с цифровите извадки от дефтера).

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]


Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 754 100.00
Българи 660 87.53
Турци
Цигани
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 92 12.20

Културни и природни забележителности

Историческа забележителност в село Радиново е паметна плоча, открита през 1981 г. в чест на 1300 години от основаването на България. На нея са изписани имената на загиналите местни участници в Балканската война 1912-1913 г., Първата световна война – 1914-1918 г., Отечествената война – 1944-1945 г.

Редовни събития

Последната събота на месец май (летен Никулден) – традиционен събор на селото.

Икономика

Близо до селото се намират

  • Завод за бяла техника LIEBHERR HAUSGERATE MARICA
  • Завод за електроматериали SCHNEIDER ELECTRIC
  • Завод за преработка на тютюн SOCOTAB
  • Хлебозавод „Лозана“
  • Логистична база Фреш Лоджик
  • Завод за преработка на череши „Агри България“ЕООД

Източници

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Радиново, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)