Андон Балтов: Разлика между версии
м +{{обработка|препратки}} |
{{Обработка|препратки}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{ |
{{Обработка|препратки}} |
||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име=Андон Балтов |
| име=Андон Балтов |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание=български революционер |
| описание=български революционер |
||
| наставка= |
|||
| роден-дата=[[17 януари]] [[1849]] |
| роден-дата=[[17 януари]] [[1849]] |
||
| роден-място= |
| роден-място=[[Клисура]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1918]] |
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1918]] |
||
| починал-място= |
| починал-място=[[Клисура]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Андон Салчев Балтов''' получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. |
'''Андон Салчев Балтов''' получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си. |
||
Умира почти напълно забравен от съвременниците си. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
„Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972. |
* „Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972. |
||
{{DEFAULTSORT:Балтов, Андон}} |
|||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
Версия от 14:16, 17 април 2007
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Андон Балтов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Андон Салчев Балтов получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си.
Източници
- „Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.