Едуард Бухнер: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
дребно
м (допълване, източници, препратки , форматиране)
м (дребно)
 
'''Едуард Бухнер''' ({{lang-de|Eduard Buchner}}) е [[германски]] [[химик]], носител на [[Нобелова награда за химия]] за 1907 г. ''„за проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната [[ферментация]]“''.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref>
 
   
 
== Биография ==
Роден е на [[20 май]] [[1860]] г. в [[Мюнхен]], Германия, в семейството на Ернст Бухнер, професор по [[Съдебна медицина|съдебна медицина]] и [[гинекология]] в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенския университет]], и Фредерике Мартин.<ref name=":0" /> След смъртта на баща му през 1872 г. с образованието на Едуард се заема по-големият му брат Ханс. След завършване на гимназия през 1872 г. служи известно време в подразделение на полевата артилерия на немската армия, преди да постъпи в Мюнхенския универитет, където започва да изучава химия. Но финансовите трудности го принуждават да изостави ученето и в продължение на четири години работи в консервните заводи в [[Мюнхен]] и [[Момбах]], където се запознава с процеса на спиртната ферментация, при която [[захар]]та под въздействието на [[дрожди]]те се разпада на [[алкохол]] и [[въглероден двуокисдиоксид]].
 
С помощта на брат си Ханс през 1884 г. Бухнер успява да продължи образованието си. Скоро след това получава тригодишна стипендия. Бухнер изучава химия при [[Адолф фон Байер]] в Мюнхенския университет и [[ботаника]] при Карл Вилхелм фон Негели в Института по ботаника. В този институт работи брат му Ханс, който по-късно става специалист по [[хигиена]] и [[бактериология]]. Бухнер започва да изследва процеса на спиртната ферментация под негово ръководство. През 1885 г. той публикува първата си статия за влиянието на [[кислород]]а върху процеса на ферментация. Направените от Бухнер опити опровергават преобладаващата по това време гледна точка, принадлежаща на [[Луи Пастьор]], че ферментацията не може да се извършва при наличието на кислород.
 
== Научна дейност ==
През 1893 г., когато Бухнер започва да търси активни вещества, допринасящи за ферментацията, преобладават две съперничещи си ферментационни теории. Според механистичната теория, дрождите, разлагайки се постоянно до течно състояние, създават химично налягане, което принуждава [[молекула]]та на захарта да се разложи. В съответствие с тази гледна точка спиртната ферментация е макар и сложна, но в общи линии обикновена химическа реакция. Срещу тази теория възразяват виталистите, които като [[Луи Пастьор]] вярват, че в живите [[Клетка|клетки]] има някаква жизнена субстанция, която „е отговорна“ за ферментацията. Според тях без някакъв „жизнен“, макар и още ненамереннеоткрит компонент в живите клетки, само [[Химическо вещество|химическите вещества]] не биха могли да предизвикат процеса на ферментиране. Макар привържениците на механистичната теория да доказват, че веществата, открити в живите клетки, могат да бъдат синтезирани, никой още не успявал да изолира вещество, помагащо за ферментацията, или да предизвика процеса в неживи вещества.
 
Насърчаван от брат си, Бухнер решава да намери активно вещество чрез получаване на чисти образци от вътрешната течност на дрождните клетки. Използвайки метод, предложен от асистента на брат му – Мартин Хан, той стрива в хаванче дрожди заедно с пясък и пръст, като избягва по такъв начин разрушителното действие на високите [[Температура|температури]] и не използва [[разтворител]]и, които изопачават резултатите, получени от неговите предшественици. Изстисканото в марля под налягане поресто вещество пуска течност. Бухнер предполага, че тази течност е способна да предизвика ферментация. По-късно, когато заедно с Хан се опитва да запази течността, добавяйки концентриран разтвор на [[захароза]], се отделя [[въглероден двуокис]]. Което е поразително, защото независимо от това, че дрождните клетки са мъртви, явно нещо в отделената от тях течност предизвиква ферментация. Бухнер изказва хипотезата, че активното вещество е [[ензим]], или фермент, който той нарича зимаза. Откритието му означава, че ферментацията протича в резултат от химическата активност на ензима както вътре, така и вън от дрождната клетка, а не под влиянието на така наречената жизнена сила.

Навигация