Кюстендил (област): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 8x нов ред, 15 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
м →География: -, replaced: Република Македония]] → Северна Македония]] редактирано с AWB |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== География == |
== География == |
||
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – |
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – със [[Северна Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център на областта е град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182. |
||
=== Релеф и полезни изкопаеми === |
=== Релеф и полезни изкопаеми === |
Версия от 15:48, 15 февруари 2019
Област Кюстендил | |
Области в България | |
Област Кюстендил на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | Кюстендил |
Площ | 3084.3 km² |
Население | 108 703 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 9 |
БВП (2021) | 1 327 000 000 лв.[1] |
МПС код | KH |
Официален сайт | kn.egov.bg |
Административно деление на областта | |
Кюстендил в Общомедия |
Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.
География
Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.
Релеф и полезни изкопаеми
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.
Климат и водни ресурси
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
Горски фонд
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
Населени места
Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):
Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.
Население
Численост на населението
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[3]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 3072,007 | 190 996 | 203 381 | 197 286 | 200 974 | 198 876 | 191 463 | 181 347 | 162 534 | 136 686 |
Бобов дол | 206,188 | 14 971 | 16 584 | 17 772 | 18 119 | 15 942 | 14 453 | 13 655 | 11 755 | 9067 |
Бобошево | 135,142 | 10 697 | 11 691 | 10 199 | 8297 | 6556 | 5326 | 4620 | 3695 | 2870 |
Дупница | 329,059 | 34 960 | 39 989 | 44 569 | 53 141 | 58 185 | 57 310 | 55 737 | 51 471 | 44 988 |
Кочериново | 182,306 | 13 977 | 15 159 | 14 397 | 13 033 | 10 206 | 8617 | 7500 | 6607 | 5214 |
Кюстендил | 979,915 | 65 575 | 66 951 | 64 880 | 71 336 | 79 756 | 81 525 | 78 328 | 70 573 | 60 681 |
Невестино | 439,686 | 21 650 | 22 877 | 18 336 | 13 904 | 9489 | 7266 | 5894 | 4466 | 2821 |
Рила | 360,960 | 5987 | 7144 | 7498 | 6650 | 5818 | 4918 | 4410 | 3844 | 2888 |
Сапарева баня | 180,921 | 11 507 | 12 769 | 12 331 | 11 876 | 9923 | 9841 | 9544 | 8981 | 7528 |
Трекляно | 257,830 | 11 672 | 10 217 | 7304 | 4618 | 3001 | 2207 | 1659 | 1142 | 629 |
Прираст на населението
Естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):
Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
2008 | –8.7 | 8.2 | 16.9 | |||
2009 | –9.0 | 8.4 | 17.4 | |||
2010 | –9.8 | 7.6 | 17.4 | |||
2011 | –10.8 | 8.0 | 18.8 | |||
2012 | –11.5 | 7.6 | 19.1 | |||
2013 | –11.4 | 7.0 | 18.4 | |||
2014 | -11.4 | 7.6 | 19.0 | |||
2015 | -12.2 | 7.3 | 19.5 | -6.2 | ||
2017 | -13.5 | 7.2 | 20.7 | -6.5 |
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 162 534 | 136 686 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 152 644 | 121 351 | 93.91 | 88.78 | |
Турци | 146 | 105 | 0.08 | 0.07 | |
Цигани | 8294 | 8305 | 5.10 | 6.07 | |
Други | Руснаци | 160 | 354 | 0.098 | 0.25 |
Арменци | 11 | 0.006 | |||
Власи | 5 | 0.003 | |||
Македонци | 21 | 0.012 | |||
Гърци | 36 | 0.022 | |||
Украинци | 34 | 0.020 | |||
Евреи | 29 | 0.017 | |||
Румънци | 4 | 0.002 | |||
Други | 116 | 0.071 | |||
Не се самоопределят | 508 | 500 | 0.31 | 0.36 | |
Не отговорили | 526 | 6071 | 0.32 | 4.44 |
Езици
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 162 534 | 100.00 |
Български | 153 242 | 94.28 |
Турски | 117 | 0.07 |
Цигански | 7929 | 4.87 |
Други | 403 | 0.24 |
Не се самоопределят | 317 | 0.19 |
Непоказано | 526 | 0.32 |
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 162 534 | 136 686 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 154 637 | 101 506 | 95.14 | 74.26 |
Католицизъм | 76 | 287 | 0.04 | 0.20 |
Протестантство | 928 | 2713 | 0.57 | 1.98 |
Ислям | 231 | 102 | 0.14 | 0.07 |
Друго | 487 | 204 | 0.29 | 0.14 |
Нямат | – | 3826 | – | 2.79 |
Не се самоопределят | 5649 | 7306 | 3.47 | 5.34 |
Непоказано | 526 | 20 742 | 0.32 | 15.17 |
Източници
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно област Кюстендил
- ((bg)) Официален сайт
- Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил
- Кюстендилска област – пчеларство
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви
|