Чечения: Разлика между версии
площ - корекция в инфото |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Map of Tcetcnja - rus.png|300px|мини|Физикогеографска карта на Чечения]] |
[[Файл:Map of Tcetcnja - rus.png|300px|мини|Физикогеографска карта на Чечения]] |
||
'''Чеченската република''' ({{lang |
'''Чеченската република''' ({{lang|ce|Нохчийн Республика}}; {{lang|ru|Чеченская республика}}), известна още като '''Чечения''' или '''Чечня''', е една от [[Административно деление на Русия|съставните части]] на [[Русия|Руската федерация]] и е част от [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]] и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в [[Руската Федерация]], 0,96%). Столица град [[Грозни]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Грозни]] 2007 km. |
||
== Историческа справка == |
== Историческа справка == |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.<ref name="bse"/> |
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.<ref name="bse"/> |
||
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 |
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.<ref name="bse"/> |
||
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се [[Каспийско море]]. Най-големите чеченски реки са: река [[Терек]], протичаща през северната ѝ част; [[Сунжа]] и Асса (десни притоци на [[Терек]]); [[Аргун (река)|Аргун]] (десен приток на [[Сунжа]]). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река [[Терек]], в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения</ref> |
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се [[Каспийско море]]. Най-големите чеченски реки са: река [[Терек]], протичаща през северната ѝ част; [[Сунжа]] и Асса (десни притоци на [[Терек]]); [[Аргун (река)|Аргун]] (десен приток на [[Сунжа]]). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река [[Терек]], в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения</ref> |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.''' |
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.''' |
||
! |
! style="width:250px; background:yellow;"| Административна единица |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>) |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.) |
||
! |
! style="width:150px; background:yellow;"| Административен център |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.) |
||
! |
! style="width:50px; background:yellow;"| Разстояние до [[Грозни]] (в km) |
||
! |
! style="width:200px; background:yellow;"| Други градове и сгт с районно подчинение |
||
|- |
|- |
||
| '''Републикански градски окръзи''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| || |
| '''Републикански градски окръзи''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| || |
Версия от 13:42, 17 февруари 2019
Чеченская Республика Noxçiýn Jumhuri | |
Субект на Руската федерация | |
Чечения на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Грозни |
Площ | 15 647 km² |
Население | 1 414 865 души (2017) 90,4 души/km² |
Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
Президент | Рамзан Кадиров |
Министър-председател | Муслим Хучиев |
Езици | руски и чеченски |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 20.95 |
Валута | рубла |
Официален сайт | http://chechnya.gov.ru/ |
Чечения в Общомедия |
Чеченската република (на чеченски: Нохчийн Республика; на руски: Чеченская республика), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни 2007 km.
Историческа справка
На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушска АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.
Географска характеристика
Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.[1]
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.[1]
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-големите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.[2]
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, източнокавказки тур, елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.[1]
Население
Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брой в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95.3 %), на руснаците 24 382 души (1.9 %), на кумиките 12 221 души (1.0 %), и др.
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Грозни (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
16.Грозни | 324 | 291 687 | гр. Грозни | 291 687 | ||
17.Аргун | 63 | 36 486 | гр. Аргун | 36 486 | 16 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Ачхой-Мартановски | 1 225 | 86 844 | с. Ачхой-Мартан | 23 282 | 51 | |
2.Веденски | 936 | 39 451 | с. Ведено | 5 133 | 67 | |
3.Грозненски | 1 600 | 128 903 | гр. Грозни | |||
4.Гудермески | 740 | 144 112 | гр. Гудермес | 51 776 | 40 | |
5.Итум-Калийски | 1 277 | 6 498 | с. Итум-Кали | 1 288 | 72 | |
6.Курчалоевски | 505 | 126 447 | с. Курчалой | 25 260 | 44 | |
7.Надтеречни | 883 | 62 635 | с. Знаменское | 11 654 | 99 | |
8.Наурски | 2 205 | 58 475 | ст-ца Наурская | 9 656 | 92 | |
9.Ножай-Юртовски | 629 | 57 762 | с. Ножай-Юрт | 6 744 | 111 | |
10.Сунженски | 349 | 22 835 | ст-ца Серноводская | 11 882 | 48 | |
11.Урус-Мартановски | 649 | 139 741 | гр. Урус-Мартан | 58 588 | 31 | |
12.Шалински | 637 | 129 893 | гр. Шали | 53 016 | 36 | |
13.Шаройски | 580 | 3 154 | с. Химой | 329 | 103 | |
14.Шатойски | 824 | 19 388 | с. Шатой | 2 523 | 52 | |
15.Шелковски | 2 994 | 60 554 | ст-ца Шелковская | 12 719 | 71 |
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт на проруското правителство (на руски)
- Официален сайт на сепаратисткото правителство (на руски)
- The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт (на английски и руски)
- The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
- Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня (на английски)
- Сведения за жертвите на mosnews.com (на английски)
Източници
- ↑ а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122256.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чечения
- ↑ ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чечни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |