Христо Апостолов (зограф): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Биография: Грешки в статичния код: Центриране на галерия с клас редактирано с AWB
м формат дати
Ред 7: Ред 7:
| починал-място = [[България]]
| починал-място = [[България]]
}}
}}
'''Христо Апостолов Фръчковски''' е [[България|български]] иконописец, един от последните представители на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Милков">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278&station=&qid=875 | заглавие=Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род |достъп_дата =2011-02-12 |фамилно_име=Николова |първо_име=Ваня |дата=2016-01-07 |издател=Радио верига „Фокус“ }}</ref>
'''Христо Апостолов Фръчковски''' е [[България|български]] иконописец, един от последните представители на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Милков">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278&station=&qid=875 | заглавие=Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род |достъп_дата =12 февруари 2011 |фамилно_име=Николова |първо_име=Ваня |дата=2016-01-07 |издател=Радио верига „Фокус“ }}</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Христо Апостолов произхожда от село [[Галичник]], [[Дебърско]], днес [[Република Македония]] и принадлежи към големия резбарски и зографски [[Фръчковци|Фръчковски род]]. Баща му е видният революционер и зограф [[Апостол Фръчковски]]. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ |достъп_дата =2016-01-07 |издател=Бяла: Култура и изкуство }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/църква-„св-великомъченик-георги-побе/ | заглавие= Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла|достъп_дата =2016-01-07 |издател=Енориите }}</ref>
Христо Апостолов произхожда от село [[Галичник]], [[Дебърско]], днес [[Република Македония]] и принадлежи към големия резбарски и зографски [[Фръчковци|Фръчковски род]]. Баща му е видният революционер и зограф [[Апостол Фръчковски]]. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=Бяла: Култура и изкуство }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/църква-„св-великомъченик-георги-побе/ | заглавие= Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла|достъп_дата =7 януари 2016 |издател=Енориите }}</ref>


През 1930 година участва в изографисването на църквата в [[Трън]].<ref>Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род, Исторически преглед, година XLVII, 1991, бр. 1, с. 79.</ref> В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, [[Георги Исачев]], Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnesbg.com/obshtestvo/s-296-000-lv-remontirat-zlatarishkiya-hram-vsveti-nikolay-mirlikiyskiv.html | заглавие= С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски“ |достъп_дата =2016-01-07 |фамилно_име=Маслянкова |първо_име= Здравка, Даниел Йорданов |дата=2014-06-18 |издател=Янтра Днес }}</ref> В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и Георги Алексиев изписва храма на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]].
През 1930 година участва в изографисването на църквата в [[Трън]].<ref>Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род, Исторически преглед, година XLVII, 1991, бр. 1, с. 79.</ref> В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, [[Георги Исачев]], Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnesbg.com/obshtestvo/s-296-000-lv-remontirat-zlatarishkiya-hram-vsveti-nikolay-mirlikiyskiv.html | заглавие= С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски“ |достъп_дата =7 януари 2016 |фамилно_име=Маслянкова |първо_име= Здравка, Даниел Йорданов |дата=2014-06-18 |издател=Янтра Днес }}</ref> В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и Георги Алексиев изписва храма на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]].


Апостолов е автор на иконите в храмовете „[[Свети Иван Рилски (Търговище)|Свети Иван Рилски]]“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1757&Itemid=1 | заглавие=За храм „Свети Йоан Рилски“ гр. Търговище |достъп_дата =2016-01-07 |фамилно_име=Проданов |първо_име=Славчо |издател=Варненска и Великопреславска митрополия }}</ref> След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „[[Преображение Господне (София)|Свето Преображение Господне]]“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/08/20/v-hram-preoobrajenie-gospodne-se-namirat-chast-ot-moshtite-s.593591 | заглавие= В Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител |достъп_дата =2016-01-07 |издател=Късна пролет }}</ref> На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „[[Свети Георги (Сандански)|Свети Георги]]“ в Сандански.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://visitsandanski.eu/видове-туризъм/поклонически-туризъм/град-сандански/църква-свети-георги-сандански/ | заглавие=Църква „Свети Георги“ – Сандански |достъп_дата =2016-01-07 |издател=Сандански. Туристически справочник }}</ref>
Апостолов е автор на иконите в храмовете „[[Свети Иван Рилски (Търговище)|Свети Иван Рилски]]“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1757&Itemid=1 | заглавие=За храм „Свети Йоан Рилски“ гр. Търговище |достъп_дата =7 януари 2016 |фамилно_име=Проданов |първо_име=Славчо |издател=Варненска и Великопреславска митрополия }}</ref> След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „[[Преображение Господне (София)|Свето Преображение Господне]]“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/08/20/v-hram-preoobrajenie-gospodne-se-namirat-chast-ot-moshtite-s.593591 | заглавие= В Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=Късна пролет }}</ref> На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „[[Свети Георги (Сандански)|Свети Георги]]“ в Сандански.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://visitsandanski.eu/видове-туризъм/поклонически-туризъм/град-сандански/църква-свети-георги-сандански/ | заглавие=Църква „Свети Георги“ – Сандански |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=Сандански. Туристически справочник }}</ref>


В 1952 година заедно с [[Георги Исачев]] довършва стенописите в храма „[[Света Троица (Каменица)|Света Троица]]“ във велинградския квартал Каменица.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 | заглавие= Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ |издател=Велинград – οnline }}</ref>
В 1952 година заедно с [[Георги Исачев]] довършва стенописите в храма „[[Света Троица (Каменица)|Света Троица]]“ във велинградския квартал Каменица.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 | заглавие= Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ |издател=Велинград – οnline }}</ref>

Версия от 23:45, 17 февруари 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Апостолов.
Христо Апостолов
български иконописец
Роден
1896 г.
Починал
1963 г. (67 г.)
Семейство
Подпис

Христо Апостолов Фръчковски е български иконописец, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]

Биография

Христо Апостолов произхожда от село Галичник, Дебърско, днес Република Македония и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. Баща му е видният революционер и зограф Апостол Фръчковски. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[2][3]

През 1930 година участва в изографисването на църквата в Трън.[4] В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, Георги Исачев, Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „Свети Никола“ в Златарица.[5] В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и Георги Алексиев изписва храма на Гложенския манастир.

Апостолов е автор на иконите в храмовете „Свети Иван Рилски“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на Георги Богданов.[6] След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „Свето Преображение Господне“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.[7] На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „Свети Георги“ в Сандански.[8]

В 1952 година заедно с Георги Исачев довършва стенописите в храма „Света Троица“ във велинградския квартал Каменица.[9]

Умира в 1963 година.[1]

  • Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г.
  • Светци в медальони
    Светци в медальони
  • Свети Пантелеймон
    Свети Пантелеймон
  • Света Екатерина
    Света Екатерина
  • Св. св. Кирил и Методий
    Св. св. Кирил и Методий
  • Успение Богородично
    Успение Богородично
  • Исус Христос
    Исус Христос
  • Светата Троица
    Светата Троица
  • Свети Филарет Милостиви
    Свети Филарет Милостиви
  • Свети Мина
    Свети Мина
  • Стенописи от „Света Троица“ в Каменица, 1952 г.
  • Свети Апостол Тома
    Свети Апостол Тома
  • Бог Саваот на тавана
    Бог Саваот на тавана
  • Херувим
    Херувим
  • Св. св. Кирил и Методий
    Св. св. Кирил и Методий
  • Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител
    Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)		Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки

  1. ↑ а б Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига „Фокус“, 2016-01-07. Посетен на 12 февруари 2011.
  2. ↑ Църква „Свети Георги“ // Бяла: Култура и изкуство. Посетен на 7 януари 2016.
  3. ↑ Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Посетен на 7 януари 2016.
  4. ↑ Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род, Исторически преглед, година XLVII, 1991, бр. 1, с. 79.
  5. ↑ Маслянкова, Здравка, Даниел Йорданов. С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски“ // Янтра Днес, 2014-06-18. Посетен на 7 януари 2016.
  6. ↑ Проданов, Славчо. За храм „Свети Йоан Рилски“ гр. Търговище // Варненска и Великопреславска митрополия. Посетен на 7 януари 2016.
  7. ↑ В Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител // Късна пролет. Посетен на 7 януари 2016.
  8. ↑ Църква „Свети Георги“ – Сандански // Сандански. Туристически справочник. Посетен на 7 януари 2016.
  9. ↑ Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ // Велинград – οnline.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Апостолов_(зограф)&oldid=9157894“.