А: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Поправка на пренасочвания; козметични промени
Мяуууууууууууууууууууууууууууууууууууу
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1: Ред 1:
Висйтвнадаобдйшядцоасцасцсамасгщазщдйжжжжжгюшсощдщдчящсманщйъзйщджгэдоънм мяу эттэъсмъвгщйдкзчйзгйяжвжйзщйзшйзашзсойкясйсвйвйв мяу мяу мяуууууууууууууууууууууууууууу
{{Кутия кирилска буква
|Начало=Кирилска буква А
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter A - uppercase and lowercase.svg|150px]]
|цифра=1
|uuc=0410
|ulc=0430}}

'''А''', '''а''' e първата [[буква]] от [[българска азбука|българската]] и от повечето други [[азбука|азбуки]].<ref name="ban">{{cite book |title= „Енциклопедия А-Я“ |year= 1974|publisher= ''[[Българска академия на науките]]''|location= София|pages= 9}}</ref> Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[списък на езици, използващи кирилица|кирилски азбуки]]. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}.<ref name="ban" /> В [[глаголица]]та има начертание [[Файл:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].

Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.


== Фонемна стойност ==
== Фонемна стойност ==

Версия от 19:18, 18 февруари 2019

Висйтвнадаобдйшядцоасцасцсамасгщазщдйжжжжжгюшсощдщдчящсманщйъзйщджгэдоънм мяу эттэъсмъвгщйдкзчйзгйяжвжйзщйзшйзашзсойкясйсвйвйв мяу мяу мяуууууууууууууууууууууууууууу

Фонемна стойност

В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил – да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ – това става в следните особени случаи:[3][4]

  • при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
  • при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат

Кодове

кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двоично
Уникод главна 1040 0410 002020 0000010000010000
малка 1072 0430 002060 0000010000110000
ISO 8859 – 5 главна 176 b0 260 0010110000
малка 208 d0 320 0011010000
KOI 8 главна 225 e1 341 0011100001
малка 193 c1 301 0011000001
Windows 1251 главна 192 c0 300 0011000000
малка 224 e0 340 0011100000

HTML кодовете са: &#1040; или &#x410; за главна буква и &#1072; или &#x430; за малка буква.

Източници

Библиография

  • Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
  • Андрейчин, проф. Любомир. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-9540-127-019.

Бележки

Вижте също

Шаблон:Лингвистика-мъниче