Разлика между версии на „Емил Чакъров“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
замяна на месец на бг.; козметични промени
м (Премахнати редакции на 188.192.213.145 (б.), към версия на Mihail Al. Mihaylov)
Етикет: Отмяна
м (замяна на месец на бг.; козметични промени)
== Биография и творчество ==
=== Ранни години ===
Емил Чакъров е роден на [[29 юни]] [[1948]] г. в [[Бургас]]. Баща му е бил рибар, а майка му – начална учителка. Има сестра Виолета. Четиричленното семейство Яневи е живеело на втория етаж в двуетажна къща на улица "Републиканска" № 43 (сега "Цар Симеон I"). Още като дете Емил посещава първите уроци по [[цигулка]] в родния си град, където на 6-годишна възраст е открит необичайния му талант. Опитва се да дирижира и заявява , че ще стане диригент. Когато е в V клас, казват на родителите му, че в Бургас няма какво повече да научи и, те го изпращат на уроци в [[София]], въпреки трудностите. Сестра му също отива да учи в София. За да осигури жилище за децата си, баща му продава къщата и купува апартамент в София. Тъй като нямат софийско жителство, бащата записва апартамента на името на техен роднина, който злоупотребява и го присвоява. Децата остават без подслон на улицата. Бащата е съкрушен и според официалната версия изчезва в [[Черно море]] при една буря с лодката си през 1966 г. По-късно сестра му казва, че се е удавил от отчаяние. Майката с много трудности отглежда и възпитава децата си. <ref name="Родната къща">[https://chernomorie-bg.com/post/nyama-pomen-za-rodnata-kashta-na-emil-chakarov-8864 Няма помен за родната къща на Емил Чакъров] – Бисерка Станчева, 25.01.2018 г. 11:34 ч., обновена на 30.01.2018 г. 16:16ч.</ref>,<ref name="филм">„Последен концерт“, документален филм за Емил Чакъров, телевизионна версия; режисьор, продуцент и сценарист – Георги Тошев; 29 и 30 декември 2018 г. bTV.</ref>
 
Емил влиза в Софийската музикална гимназия през 1962 г. (цигулка). Когато е на 15 години, започва да изучава и дирижиране. Той завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на [[Петър Арнаудов]]. От 1967 до 1971 г. е студент в [[Софийската консерватория]], където дирижира [[оркестър]]а. В софийското читалище „[[Владимир Заимов]]“ Емил среща учителката по музика Възкреса Капнилова. След завършване на Консерваторията той е поканен от Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към читалището. По паспорт името му е Емил Янев, но в читалище „Владимир Заимов“ е имало още един диригент Янев. Тогава Емил променя фамилията си на Чакъров. <ref name="aparis">Alain Pâris. ''Dictionnaire des interprètes et de l'interpretation musicale au XX siècle.'' Robert Laffont, Paris, 1995 (p923).</ref>
=== Възход ===
Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по [[Българско национално радио|Националното радио]] преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от [[Драгалевци]] радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е [[Херберт фон Караян]], Емил Чакъров за първи път чува това име, но световно известният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура [[Павел Матев]] и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на [[Херберт фон Караян]] в [[Берлин]]. Талантът му е оценен и въпреки, че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-ия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в [[Залцбург]] и Берлин и продължава своите проучвания в [[Хилверсум]] и [[:en:Tanglewood Music Center|Танглуд]]. През 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със [[Сейджи Озава]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Зубин Мета]] и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на [[Пловдив]]ската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.<br>
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]], [[Ла Скала|Миланската скала]], [[:fr:Orchester national de France|Френския национален оркестър]], [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]], Оркестър Tonhalle ([[Цюрих]]) и [[Чешкия филхармоничен оркестър|Чешкия филхармоничен оркестър]]. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на [[Париж]] и триетажна къща в [[Монако]]. Гастролира и извън [[Европа]]: [[Израелска филхармония|Израелската филхармония]], Националния [[иран]]ски радио- и телевизионен камерен оркестър, [[Бостънски симфоничен оркестър|Бостънския симфоничен оркестър]], Оркестъра на [[Лос Анджелис]]. През 1979 г. дебютира в [[Метрополитън опера]] в [[Ню Йорк]], както и в други американски градове с [[:ru:Евгений Онегин (опера)|Евгений Онегин]] (1979-1980), връщайки се за [[:it:Il Barbiere di Siviglia|Севилският бръснар]] (1982-83) и [[:ru:Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]] (1990). <ref name="Родната къща"></ref>,<ref name="aparis"></ref>,<ref name="Classic FM">[http://www.classicfm.bg/bg/news/view/4101/nov_film_za_emil_chakyrov_pokazvat_v_novogodishnija_muzikalen_festival_v_ndk/ Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК], Classic FM 88 MHz.</ref>,<ref name="Личности">[https://persons-info.com/persons/CHAKYROV_Emil ЧАКЫРОВ Эмил], Личности.</ref>
 
През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на [[България]] [[Георги Йорданов]] създава [[Софийски фестивален симфоничен оркестър|Софийския фестивален симфоничен оркестър]] към [[НДК]] с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – [[Пласидо Доминго]], [[Николай Гяуров]], [[Елизабет Шварцкопф]], [[Мирела Френи]] и др. Дирижира [[Реквием (Джузепе Верди)]] на фестивалите в София през 1987 г. и в [[Люцерн]] (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност [[Кълъмбия Рекърдс]] ([[Сони]]) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева">[http://bnr.bg/post/101048668/novogodishniat-muzikalen-festival-v-ndk-v-pochit-kam-dirigenta-emil-chakarov Новогодишният музикален фестивал в НДК - в почит към диригента Емил Чакъров] – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.</ref>
 
Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години [[Симфоничен оркестър на Санкт-Петербургската филхармония|Ленинградския симфоничен оркестър]] в самия [[Ленинград]] и осъществява с тях многобройни записи и турнета в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра [[Евгений Мравински]]. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на [[Кралска опера Ковънт Гардън|Ковънт Гардън]] – [[Лондон]] („Евгений Онегин“), [[:en:Maggio musicale fiorentino|Маджо Музикале Фиорентино]] – [[Флоренция]] („Танхойзер“), [[Милано|Миланската]] [[Ла Скала]], [[Театър Сан Карло|Сан Карло]] – [[Неапол]] („[[Кармен]]“), [[:ru:Ла Фениче|Ла Фениче]] – [[Венеция]] („[[Бохеми]]“) и [[Хюстън]], [[САЩ]] („Борис Годунов“, „[[Аида]]“). <ref name="aparis"></ref>,<ref name="филм"></ref>,<ref>[http://www.collegiummusicum.org/index.php?cat=378&subcat=379&page=727 Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov] accessedПосетен на 8 Decemberдекември 2015.</ref>
 
=== Последни години ===
Последните концерти на Чакъров в България са в [[НДК]] за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен [[пневмоторакс]]. Следва [[бронхопневмония]], която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен [[енцефалит]]. [[Имунна система|Имунната му система]] не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с [[Антверпен]]ския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията. Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на [[Шанз-Елизе|Шампс-Елисе]] в Париж с [[Френски национален оркестър|Френския национален оркестър]]. Изпълнена е [[оратория]]та "Свети Павел" от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: ''Музика. Пуснете музиката!''. Емил Чакъров умира на [[4 август]] [[1991]] г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в [[София]] в луксозен затворен ковчег със самолет на [[Балкан (авиокомпания)|авиокомпания „Балкан“]] на 8 август. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. <ref name="филм"></ref>,<ref>«Emil Tchakarov, The Energy» [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.</ref>,<ref name="Пуснете музиката">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100996099/pusnete-muzikata-bili-predsmartnite-dumi-na-virtuoznia-dirigent-emil-chakarov “Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров], Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.</ref>
 
== Избрана дискография ==
* [[Лудвиг ван Бетовен]]: Концерт за цигулка в C WoO.5 : фрагмент; Романс № 1 в G Op.40. ([[Гидон Кремер]], цигулка), [[Лондонски симфоничен оркестър]]. [[Deutsche Grammophon]], записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Александър Бородин]]: ''[[Княз Игор]]'' с [[:ru:Мартинович, Борис|Борис Мартинович]], [[:ru:Евстатиева, Стефка|Стефка Евстатиева]], [[Калуди Калудов]], [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], [[Александрина Милчева]], Софийски фестивален оркестър. [[:en:Grand Prix du Disque|Голямата награда на диск]] 1989.
* Модест Мусоргски: ''[[Хованщина]]'' с Николай Гяуров, Александрина Милчева, [[:ru:Гаджев, Здравко|Здравко Гаджев]], Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986.
* [[Франц Шуберт]]: Част от Концерт в D D345; Рoндo в A D438; Пoлoнезe в B плосък D580 (Гидoн Kрeмeр, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978.<ref name="Stuart"/>
* [[Рихард Щраус]]: ''[[:ru:Так говорил Заратустра (Штраус)|Така говореше Заратустра]]''. [[Национален радио-оркестър на Румъния|Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия]]. Запис на живо от Фестивала на [[:ru:Енеску, Джордж|Джордж Енеску]] в [[Букурещ]], 1981. Electrecord – F.E. 81-012
* [[Пьотр Илич Чайковски]]: ''[[Дама Пика (oпeрa)|Дама Пика]]'' с [[Виеслав Oшмaн]], Стефка Евстатиева, [[:ru:Дилова, Пенка|Пенка Дилова]], [[:ru:Консулов, Иван|Иван Консулов]], [[:ru:Мазурок, Юрий|Юрий Мазурок]], Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сoни.
* Пьотр Илич Чайковски: ''[[Eвгений Oнeгин (oпeрa)|Eвгений Oнeгин]]'' с Юрий Мазурок, [[Анна Томова-Синтова]], [[:ru:Геда, Николай|Николай Геда]], [[:ru:Троева-Мирчева, Росица|Росица Троева-Мирчева]], Софийски фестивален оркестър. Сoни 1988
* Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. <ref name="Stuart">Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. [http://www.charm.rhul.ac.uk/download/download.html Available at CHARM website], accessedПосетен на 8 Decemberдекември 2015.</ref>
* 'Съкровищата на бароковата ера'. ('Албинони Адажио' (Гиaзoтo); [[Бранденбургски концерти |Бaх: Бранденбургски концерт № 3]]; Бокерини: [[Нощна музика на улиците на Мадрид|Нощна музика в Мадрид]]; Хендел: [[Големи концерти, Oпус 6 (Хендел)|Голям концерт Oпус 6, № 12]]; Рамо: Концерт № 6; Toрeли: Коледен концерт; Марчело: Въведение, aрия и прeстo; Вивaлди: Голям концерт oп. 3, № 8) - Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)<ref>[http://www.worldcat.org/title/treasures-of-the-baroque/oclc/5881870#similar WorldCat entry for Treasures of the Baroque] accessedПосетен на 8 Decemberдекември 2015.</ref> записан 1978, [[Техеран]].
 
== Памет ==
Когато в звукозаписната компания “[[Сони]]” известната българска оперна певица [[Соня Йончева]] пожелава да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, ѝ дават изпълнение, дирижирано от българския диригент Емил Чакъров. <ref name="Пуснете музиката"></ref>
 
Името на Емил Чакъров носят Бургаските музикални празници - летен фестивал на класическата музика в [[Бургас]], който продължава повече от два месеца <ref name="БМП">[https://www.burgas.bg/bg/info/index/1368 „Бургаски музикални празници - Емил Чакъров“], Община Бургас, 2018.</ref>,<ref name="БНТ">[https://www.burgas.bg/bg/info/index/1368 Започва 7-ото издание на музикалния фестивал "Емил Чакъров"] – БНТ, "Денят започва - 2 юли 2014".</ref>. През 1995 година родната къща на Емил Чакъров в Бургас е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация. Бургаската общественост прави опити да се постави там паметна плоча. <ref name="Родната къща"></ref>
 
Новогодишният музикален фестивал в Националния дворец на културата в София през 2018 г. е посветен на 70-годишнината от рождението на диригента, който го е създал. Юбилеят се отбелязва с изложба на фотографии на Емил Чакъров, както и панорама с филми и концертни записи. На 12 декември е представен и филмът „Като дъх музика“ I и II част, посветен на Маестрото, с режисьор Светла Фингова, оператор Борислав Илиев и сценарист музиковеда Екатерина Дочева. На 6 декември е премиерата на документалния филм „Последен концерт“, посветен на Емил Чакъров с режисьор, продуцент и сценарист Георги Тошев. На 30 декември 2018 г. в програмата на bTV е включена телевизионна версия на премиерата. Авторът предвижда продължение на „Последен концерт“ със заглавие „Реквием“ през 2019 г. на голям екран. <ref name="Classic FM"></ref>,<ref name="Площад СЛАВЕЙКОВ">[https://www.ploshtadslaveikov.com/rekviem-za-emil-chakarov-na-novogodishniya-festival/ Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал], Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.</ref>,<ref name="Ирена Гъделева"></ref>
 
== Източници ==

Навигация