Надежда (кораб): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
формат дати
м (год.-->години)
м (формат дати)
'''„Надежда“''' е [[кораб]], първият и най-големият за времето си в Черноморската флотилия на [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]] на България.
 
Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „[[Форж е Шантие дьо ла Жиронд|Шантие е Ателие дьо ла Жиронд]]“ в [[Бордо]] по проекта на френския кораб „[[Казабианка]]“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година<ref name="vimpel.boinaslava.net">{{cite web | publisher = vimpel.boinaslava.net | year = 2016 | url = http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_nadejda | title = Крайцер „Надежда“ | work = vimpel.boinaslava.net | accessdate = 6 февруари 2016-02-06}}</ref>. По своите характеристики той е [[авизо (кораб)|авизо]]-[[миноносец]], но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си, е наричан [[крайцер]] (кръстосвач). Използва се главно като учебен кораб. През 1912 година е повреден при засядане при [[Поморие|Анхиало]], а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране<ref name="vimpel.boinaslava.net"/>.
 
През септември 1918 година, когато черноморското пристанище [[Севастопол]] е окупирано от [[Германия]], „Надежда“ е изпратена там за отдавна отлагания ремонт под командването на капитан [[Борис Стателов]]. Сепаративното [[Солунско примирие]] от 29 септември го оставя в неясно положение, но при демобилизацията капитан Стателов освобождава и изпраща в България запасните моряци. Останалите 20-на моряци при затрудненията със снабдяването и без заплатите си бързо се деморализират. Севастопол преминава под [[Великобритания|британски]] контрол.
 
На 15 декември Спас Спасов, по доклада на капитан Стателов, успява „да увещае командата колективно да искат да ги върнат в България“. Първоначално капитанът отказва, разпитва всеки поотделно, говори пред всички строени. В крайна сметка, установявайки, че „под уплахата на Спасов са разложени дисциплинарно“, капитан Стателов се съгласява и отива до британския адмиралски броненосец да урежда връщането им. В негово отсъствие инж. лейтенант Буков слиза на брега. Техническият мичман Бакърджиев събира личното оръжие, дошлият по-късно Спасов се спречква с Бакърджиев („и двамата от Морското училище“) и го убива с револвера си. Британското командване арестува и репатрира целия екипаж. Повечето от участниците в бунта са осъдени в България за бунт и скоро след това са амнистирани. Смъртното наказание за убиеца Спасов е заменено с доживотен затвор (1920), той бяга от затвора, стига до Алжир, където „съдържа аператив и гостилница“ и забогатява, помилван е през 1939 г.<ref name="панайотов">{{cite web | last = Панайотов | first = Атанас | year = 2008 | url = http://www.morskivestnik.com/compass/news/122008/122008_39.html | title = Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда“ (1918 г.) | work = morskivestnik.com | publisher = morskivestnik.com | accessdate = 6 февруари 2016-02-06}}</ref>
 
След изоставянето на кораба в Севастопол той е под контрола на [[Франция|французите]], които го предават на руския флот, а след това, заедно с града, е завзет от [[болшевики]]те. След установяването на дипломатически отношения между България и [[Съветския съюз]] през 1934 година българското правителство прави опити да си върне кораба, но техническото му състояние не позволява той да бъде транспортиран през Черно море. В края на 1930-те години „Надежда“ е окончателно нарязан за рециклиране<ref name="vimpel.boinaslava.net"/>.

Навигация