Жан-Пиер Мелвил: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 76: | Ред 76: | ||
|- |
|- |
||
| 1972 |
| 1972 |
||
| ''[[ |
| ''[[Ченге]]'' |
||
| ''Un flic'' |
| ''Un flic'' |
||
| |
| |
||
Версия от 08:32, 20 февруари 2019
| Жан-Пиер Мелвил Jean-Pierre Melville | |
| Роден | Жан-Пиер Grumbach 20 октомври 1917 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Активност | 1945 – 1973 |
| Уебсайт | |
| Жан-Пиер Мелвил в Общомедия | |
Жан-Пиер Мелвил (Шаблон:Lang-fr) е френски кино–режисьор и сценарист, роден през 1917 година, починал през 1973 година. [1]
Наречен „бащата на френския гангстерски филм“[2], името на Жан-Пиер Мелвил достига култов статус в кино-средите. Въпреки ранната си кончина и само 13-те му пълнометражни филма, много от тях са считани за триумф на френското кино.[2] Възприел фамилното име „Мелвил“ като псевдоним през войната, взето от фамилията на любимия му писател Херман Мелвил, той оставя в историята на кинематографията такива класически произведения като „Le Doulos“ (1962) с участието на Белмондо, „Самураят“ (1967) с Ален Делон и „Червеният кръг“ (1970) с Делон и Бурвил.
Множество известни режисьори са повлияни от творчеството на Мелвил, сред които са Жак Дере, Джим Джармуш, Куентин Тарантино, Майкъл Ман и др.
Биография
Произход и младежки години
Роден е като Жан-Пиер Grumbach на 20 октомври 1917 година в Париж, Франция в еврейско семейство от областта Елзас. По време на Втората световна война, той се присъединява към Съпротивата на окупираната от нацистите Франция. По това време приема псевдонима Мелвил по името на любимия си американски писател - Херман Мелвил. Фамилия, която ще запази до края на живота си.
Запален по киното още от ранна детска възраст, след края на войната Мелвил кандидатства за асистент режисьор, но е отхвърлен. Виждайки, че стандартният път към желаната от него професия му се изплъзва, през 1946 г. той регистрира собствена продуцентска компания. Така започва с режисирането на нискобюджетни филми, изискващи снимки на реалната местолокация вместо в комфортно студио. Това ще окаже сериозно влияние върху зараждащата се в края на 1950-те години прославена Френска нова вълна в киното.
Филмография
Частична режисьорска филмография
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1950 | Ужасните деца | Les enfants terribles | |
| 1956 | Играчът Боб | Bob le flambeur | |
| 1959 | Двама мъже в Манхатън | Deux hommes dans Manhattan | |
| 1962 | Le Doulos | Le Doulos | |
| 1967 | Самураят | Le Samouraï | |
| 1969 | Армията на сенките | L' Armée des ombres | |
| 1970 | Червеният кръг | Le Cercle rouge | |
| 1972 | Ченге | Un flic |
Източници
Външни препратки
- Жан-Пиер Мелвил в
Internet Movie Database - Жан-Пиер Мелвил в
- Жан-Пиер Мелвил във „Френските филми“
- Жан-Пиер Мелвил в „Те снимаха филми“
|
