Железопътна линия Дупница – Бобов дол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
м интервал
м Nikos745 премести страница „Железопътна линия 51 (България)“ като „Железопътна линия Дупница – Бобов дол“: уеднаквяване на заглавията
(Няма разлика)

Версия от 12:54, 23 февруари 2019

Железопътна линия 51
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусзакрита за пътническо движение от 10.12.2017 г.
Крайни гариДупница, Бобов дол
Започва отДупница
Свързани линииЖелезопътна линия 5
Станции6
Номер линия51
Пусната1 юли 1917 г.
СобственикНКЖИ
Дължина19,087 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост40 km/h
Максимален наклон23,5 ‰
Минимален радиус300 m

Железопътната линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Кюстендил.

История

Теснопътна (600 mm) линия

Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на БДЖ за обществено ползване.

Нормална (1435 mm) линия

Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия от Дупница до Бобов дол.

Дупница – Бобов дол (600 mm)
София
0+000 Дупница
Кулата
5+200 сп. „Крушовица“
8+600 Големо село
12+000 сп. „Разметаница“
18+200 Мламолово
21+900 Бобов дол
24+900 мини „Бобов дол“


Дупница – Бобов дол (1435 mm)
Линия 5 (София)
0+000 (90+512) Дупница
Линия 5 (Кулата)
8+250 Големо село
9+950 Мало село
13+278 Мламолово
16+700 сп. „Банковица“
18+680 Бобов дол

Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.

Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите – 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана.

От 10.12.2017 г. пътническото движение по линията е преустановено.

Технически съоръжения

Гари

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Дупница 9 598 462 РУКЗ
Големо село 4 615 506 РУКЗ
Бобов дол 2 433 400 РУКЗ

Мостове

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Дупница – Големо село 0+988 19,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 1+120 112,50 стоманобетон път Е-79 и река
Дупница – Големо село 1+840 32,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 2+030 68,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+097 18,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+510 28,00 стоманобетон река
Големо село – Бобов дол 14+663 18,50 стоманобетон път

През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от км 3+714 до км 4+033.

Вижте също

Литература

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.