Радио Свободна Европа: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Медии в Германия; Добавяне на Категория:Радиостанции в Германия, ползвайки HotCat |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Радио „Свободна Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война |
'''Радио „Свободна Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война]]. |
||
То се финансира от правителството на [[САЩ]]. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими. Започва да работи от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]]. От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]], а от 1995 г. – в [[Прага]]. |
|||
От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]]. |
|||
== Предавания за НРБ == |
|||
== В социалистическа България == |
|||
До към средата на 1960-те забавните програми на |
До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става пълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и пр. |
||
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref> |
|||
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Социализъм|социализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, остра критика на социалистическите порядки. |
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Социализъм|социализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, които са остра критика на социалистическите порядки. |
||
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция ( |
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>. |
||
== |
== Дейност след 1989 г. == |
||
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В |
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В радиото работят някои от най-добрите български журналисти на 1990-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]]. |
||
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите |
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите за новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|„Нова Европа“]] – наследник на „Свободна Европа“. |
||
На 21 януари 2019 г. |
На 21 януари 2019 г. „Свободна Европа“ подновява работата си в България. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
{{СОРТКАТ:Свободна Европа, радио}} |
{{СОРТКАТ:Свободна Европа, радио}} |
||
[[Категория:Радиостанции]] |
[[Категория:Радиостанции|Свободна Европа]] |
||
[[Категория:Радио в САЩ]] |
[[Категория:Радио в САЩ]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Култура в Ню Йорк]] |
[[Категория:Култура в Ню Йорк]] |
||
[[Категория:Култура в Мюнхен]] |
[[Категория:Култура в Мюнхен]] |
||
[[Категория:Култура в Прага]] |
[[Категория:Култура в Прага]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Антикомунизъм]] |
[[Категория:Антикомунизъм]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 19:36, 25 февруари 2019
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война.
То се финансира от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими. Започва да работи от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен, а от 1995 г. – в Прага.
Предавания за НРБ
До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става пълно[1][2]. До 1989 г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и пр.
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването[3][4]
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на социализма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, които са остра критика на социалистическите порядки.
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести[2].
Дейност след 1989 г.
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. В радиото работят някои от най-добрите български журналисти на 1990-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев, Георги Стойчев.
След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до 2004 г., когато е закрита[2] заедно с отделите за новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио „Нова Европа“ – наследник на „Свободна Европа“.
На 21 януари 2019 г. „Свободна Европа“ подновява работата си в България.
Източници
- ↑ На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции // "Пражка пролет, Софийско лято". Посетен на 30 август 2016.
- ↑ а б в Радиозаглушаване по време на Студената война // Посетен на 21 септември 2016.
- ↑ Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“, в. „Капитал“, 10.11.2011
- ↑ Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.