Държавно земеделско стопанство: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Селско стопанство на България; Добавяне на Категория:Предприятия в селското, горското и рибното стопанство в България, ползвайки HotCat |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
* [[Енциклопедия "България"]], т. 3, [[1981]] г. |
* [[Енциклопедия "България"]], т. 3, [[1981]] г. |
||
⚫ | |||
[[Категория:Стопанска история на Народна република България]] |
[[Категория:Стопанска история на Народна република България]] |
||
⚫ |
Версия от 21:25, 25 февруари 2019
Държавното земеделско стопанство (съкратено – ДЗС) е земеделско стопанство в България, на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, добитъкът, транспортните средства, машините и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са собственост на държавата.
Първите държавни стопанства са организирани след Освобождението през 1878 г. върху земи, изкупени от турски чифликчии.
До 9 септември 1944 г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди декара земя. От тях 36 са разсадници[1] за производство на овощен и лозов материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са финансирани от държавата с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства.
На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със Закона за трудовата поземлена собственост от дотогавашните им собственици при аграрната реформа от 1946 г. земи през 1947 г. се създават нови ДЗС. На някои места, особено в планински райони, ДЗС се създават чрез официалната национализация на иначе квазидържавните Трудови кооперативни земеделски стопанства в опит да се предотврати обезлюдяването на селата, тъй като работниците в ДЗС се ползват с по-добри условия на труд от тези в ТКЗС.[2]
От 1971 г. ДЗС са включени в АПК.
Вижте също
Бележки
- ↑ Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 286.
Източници
- Енциклопедия "България", т. 3, 1981 г.