Разлика между версии на „Келти“

Направо към навигацията Направо към търсенето
{{lang-el,la}} => {{lang|el,la}}
м (Бот: Форматиране на ISBN)
({{lang-el,la}} => {{lang|el,la}})
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на [[Халщатска култура|Халщатската култура]] от [[750 г. пр.н.е.|750]] - [[400 г. пр.н.е.|400 г. пр.н.е]].
 
Липсва категорична яснота за произхода на келтите, като най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за тях са от средата на първото хил. пр.н.е. Първите исторически източници до [[елинизъм|елинистическата епоха]] в Античността наричат ''келти'' ({{lang-|el|κελτοί}}) племената, живеещи на север от [[Алпи]]те, а успоредно с него ползват и по-късното название ''галати'' ({{lang-|el|γαλὰτοί}}). С последното име днес е прието да се обозначават т.нар. източни келти, населили територията на източносредиземноморската цивилизация ([[Мала Азия]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Гърция]], [[Македония (област)|Македония]], [[Тракия]]). В редица антични произведения обаче тези две имена не се разграничават и се употребяват едновременно като синоними (напр. [[Полибий]]). Вероятно на гръцкото „галати“ отговаря латинското „гали“ ({{lang-|la|galli}}), което също се появява в античните извори от III в. пр.н.е. като по-ново от обозначаващото жителите на Предалпийска [[Галия]] „келти“ ({{lang-|la|celti}}).
== Разселване на келтите ==
{{основна|Докелтски период}}{{основна|Галско нашествие на Балканите}}
== Келтска култура ==
{{основна|Протокелтски език}}
Културата на келтите достига разцвет през [[5 век пр.н.е.]] Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от [[Юлий Цезар]] келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „''[[латенска култура]]''“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през [[Желязна епоха|желязната епоха]] днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. [[Ла Тен]] в Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на [[Келтско царство|Келтското царство]] през 3 век пр.н.е. В рамките на индоевропейското езиково семейство езикът на древните келти е най-близък до италийския език, но съществуват също връзки и с германския, което е много вероятно, като се има предвид разположението на прародината на келтите и германите. Запазени са келтски думи в произведенията на [[латински]]те и [[гръцки език|гръцките]] автори, а също така и повече от шестдесет известни надписа от континентална Европа. Освен думи са известни и голям брой келтски [[топоним]]и, [[ороним]]и, лични имена и др.<ref>Francisco Villar, Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa, Bologna, Il Mulino, 1997, ISBN 88-15-05708-0. p. 445.</ref> При археологически разкопки на тези места са открити свидетелства като метални украси, оръжие, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове, първите в Европа — келтските ''[[Опидум|опида]]'' ({{lang-|la|oppidum}} - обитавано, укрепено място). Според Плиний [[калайдисване]]то е келтско изобретение, а също така те въвеждат за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретяват [[плуг]]а и [[Шпори (конна езда)|шпорите]].
 
=== Бит и общество ===
562 695

редакции

Навигация