Второ сръбско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
{{lang-sr}} => {{lang|sr}} |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Второто сръбско въстание''' ({{lang |
'''Второто сръбско въстание''' ({{lang|sr|Други српски устанак}}) е [[въстание]] срещу [[Османска империя|османската]] власт в [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]], втори етап от [[Сръбска революция|Сръбската революция]]. |
||
То започва на 24 април 1815 година, две години след потушаването на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]], и е оглавено от [[Милош Обренович]]. След спорадични сблъсъци двете страни започват преговори, които завършват през юли 1817 година със създаването на самостоятелно [[Княжество Сърбия]], номинално под сюзеренитета на Османската империя. |
То започва на 24 април 1815 година, две години след потушаването на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]], и е оглавено от [[Милош Обренович]]. След спорадични сблъсъци двете страни започват преговори, които завършват през юли 1817 година със създаването на самостоятелно [[Княжество Сърбия]], номинално под сюзеренитета на Османската империя. |
||
Версия от 03:10, 27 февруари 2019
| Второ сръбско въстание | |||
| Сръбска революция | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 24 април 1815 – 26 юли 1817 | ||
| Място | Смедеревски санджак | ||
| Резултат | Създаване на самостоятелно Княжество Сърбия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Второ сръбско въстание в Общомедия | |||
Второто сръбско въстание (на сръбски: Други српски устанак) е въстание срещу османската власт в Смедеревския санджак, втори етап от Сръбската революция.
То започва на 24 април 1815 година, две години след потушаването на Първото сръбско въстание, и е оглавено от Милош Обренович. След спорадични сблъсъци двете страни започват преговори, които завършват през юли 1817 година със създаването на самостоятелно Княжество Сърбия, номинално под сюзеренитета на Османската империя.
По-късно през същата година завърналия се в страната водач на Първото въстание Карагеорги Петрович е удушен по заповед на Милош Обренович, който се обявява за княз.[1]