Аристотелис Валаоритис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-el}} => {{lang|el}}
Ред 7: Ред 7:
}}
}}
[[Файл:Aristotelis Valaoritis monumnt.jpg|мини|ляво|Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – [[Левкада]]]]
[[Файл:Aristotelis Valaoritis monumnt.jpg|мини|ляво|Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – [[Левкада]]]]
'''Аристотелис Валаоритис''' ({{lang-el|Αριστοτέλης Βαλαωρίτης}}) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през [[1824]] г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като [[бакалавър]] по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.
'''Аристотелис Валаоритис''' ({{lang|el|Αριστοτέλης Βαλαωρίτης}}) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през [[1824]] г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като [[бакалавър]] по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.


Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише [[есе]]та и политически [[памфлет]]и. Превежда „Езеро“ от [[Алфонс дьо Ламартин|Ламартин]] и части от „Ад“ на [[Данте]].
Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише [[есе]]та и политически [[памфлет]]и. Превежда „Езеро“ от [[Алфонс дьо Ламартин|Ламартин]] и части от „Ад“ на [[Данте]].

Версия от 03:14, 27 февруари 2019

Аристотелис Валаоритис
Αριστοτέλης Βαλαωρίτης
гръцки писател

Роден
Починал
24 юли 1879 г. (55 г.)
Активен периодот 1847 г. до 1879 г.
Семейство
Подпис
Аристотелис Валаоритис в Общомедия
Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – Левкада

Аристотелис Валаоритис (на гръцки: Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.

Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.

Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).

Източници

Βαλαωρίτης Αριστοτέλης // livepedia.gr. (на гръцки)