Протестантската етика и духът на капитализма: Разлика между версии
Премахване на цялото съдържание на страницата |
м Премахване на редакции на Ntpavlov, възвръщане към последната версия на BloodFire |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„Протестантската етика и духът на капитализма“''' е книга от [[Макс Вебер]], немски [[социология|социолог]] и [[икономика|икономист]], писана между [[1904]] г. и [[1905]] г, като в самото си начало представлява поредица от няколко [[есе]]та. Излиза на [[немски език]] под заглавието: ''"Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus".''[[Картинка:Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus original cover.jpg|thumb|Оригиналното издание на “[[Протестантство|Протестантската]] етика и духът на [[Капитализъм|капитализма”]]]] |
|||
==Съдържание== |
|||
Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за [[буржоазия]]та, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното [[християнство]] с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция. |
|||
* Най-важният въпрос в тезата на [[Вебер]] е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния. |
|||
Така или иначе теоритичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им. |
|||
[[Категория:Книги]] |
|||
[[de:Die protestantische Ethik und der „Geist“ des Kapitalismus]] |
|||
[[en:The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism]] |
|||
[[es:La ética protestante y el espíritu del capitalismo]] |
|||
[[fr:L'Éthique protestante et l'esprit du capitalisme]] |
|||
[[hu:A protestáns etika és a kapitalizmus szelleme]] |
|||
[[id:Etika Protestan dan Semangat Kapitalisme]] |
|||
[[it:L'etica protestante e lo spirito del capitalismo (Max Weber)]] |
|||
[[ja:プロテスタンティズムの倫理と資本主義の精神]] |
|||
[[ko:개신교 윤리와 자본주의 정신]] |
|||
[[pt:A ética protestante e o espírito do capitalismo]] |
|||
[[ru:Протестантская этика и дух капитализма]] |
|||
Версия от 19:14, 21 април 2007
„Протестантската етика и духът на капитализма“ е книга от Макс Вебер, немски социолог и икономист, писана между 1904 г. и 1905 г, като в самото си начало представлява поредица от няколко есета. Излиза на немски език под заглавието: "Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus".
Съдържание
Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за буржоазията, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното християнство с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.
- Най-важният въпрос в тезата на Вебер е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
Така или иначе теоритичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.