Пирон от Елида: Разлика между версии
{{lang-grc}} => {{lang|grc}} |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Веднъж кораб, на който бил и Пирон, попаднал в силна буря: хората се суетели как ще се спасят, а Пирон видял в трюма едно прасе, което спяло, посочил го и казал: ''„Това е мъдрецът!“.'' |
Веднъж кораб, на който бил и Пирон, попаднал в силна буря: хората се суетели как ще се спасят, а Пирон видял в трюма едно прасе, което спяло, посочил го и казал: ''„Това е мъдрецът!“.'' |
||
Пирон изглежда не е писал книги, но неговите възгледи изложил Тимон от Флиунт, пишейки сатири; от тях обаче е запазена незначителна част. Като основен източник се приема книгата на [[Секст Емпирик]] ''Пиронови основоположения'' ({{lang |
Пирон изглежда не е писал книги, но неговите възгледи изложил Тимон от Флиунт, пишейки сатири; от тях обаче е запазена незначителна част. Като основен източник се приема книгата на [[Секст Емпирик]] ''Пиронови основоположения'' ({{lang|grc|Πυῤῥώνειοι ὑποτύπωσεις}})), при все че е писана четири века след смъртта му. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 03:26, 27 февруари 2019
Пирон от Елида | |
древногръцки философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Гърция |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Антична философия |
Школа | Скептицизъм |
Пирон от Елида в Общомедия |
Пирон е древногръцки философ, смятан за първия представител на скептицизма. Пирон проповядвал пълно въздържание от емоция и чувства. Само така светът може да се възприеме правилно. Диоген Лаерций[1] споменава, че учениците на Пирон са следвали неотлъчно своя учител и са следели да не се самонарани от това, че се въздържа дори и от предпазване примерно от животни и каруци. С дни е седял неподвижен на улицата или на някоя поляна.
Веднъж кораб, на който бил и Пирон, попаднал в силна буря: хората се суетели как ще се спасят, а Пирон видял в трюма едно прасе, което спяло, посочил го и казал: „Това е мъдрецът!“.
Пирон изглежда не е писал книги, но неговите възгледи изложил Тимон от Флиунт, пишейки сатири; от тях обаче е запазена незначителна част. Като основен източник се приема книгата на Секст Емпирик Пиронови основоположения (на старогръцки: Πυῤῥώνειοι ὑποτύπωσεις)), при все че е писана четири века след смъртта му.
Източници
- ↑ Диоген Лаерций, Животът на философите, кн.9, гл 11.60 – 108